Описание, повествование, разсъждение – знаете ли каква е разликата между видовете съчинения? Прочетете и ще разберете!

Съчиненията – трябва да ви признаем, че от всичко, което сме учили по български език и литература това бяха най-трудните ни мигове. Обичахме да пишем преразкази и есета, но съчиненията винаги ни бяха някак си леко мъгливи. Особено пък когато преподавателят кажеше, че е искал съчинение описание, а ние сме написали съчинение повествование! Не е ли същото сме се питали често и отговорът е „не“. Накрая му схванахме идеята или поне основните разлики и ги споделяме с вас. Прочетете! Сигурни сме, че ще помогнат на тези от вас, които като нас водят неравна битка със съчиненията.

Съчинението е кратко изложение в писмена форма на собствените мисли. За да пишем съчинение, трябва да спазваме следните правила:

1. Съчинението ни трябва да отговаря на зададената ни тема.

2. Изреченията да са последователни написани.

3. Думите, които са използвани да бъдат правилни и използвани логически.

4. Текстът трябва да бъде написан грамотно, тоест без правописни грешки.

5. Заглавието на съчинението трябва да отговаря на съдържанието.

Съчинението има следните части:

1. Увод – може да започнете увода с въпрос към читателя (А знаете ли?) или по обичайния начин (Искам да ви разкажа...)

2. Изложение – това е основната част на съчинението. В нея се разкрива идеята и главната мисъл на съчинението. Отделните моменти трябва да са свързани помежду си. Това може да стане с думи и изрази като: затова; защото; така както; може би.

3. Заключение – в него се правят изводи и се изказва вашето мнение.

Видове съчинения:

СЪЧИНЕНИЕ ОПИСАНИЕ

То трябва да бъде правдоподобно, да разкрива достатъчно и съществени белези, за да представи вярно обекта, да борави с подходящ подбор от думи, съобразен с вида на представяния обект. Съчинението описание следва общия композиционен модел: увод, изложение, заключение. Подреждането на описателните моменти трябва да се движи от общата представа към уточняващите детайли.

Как да напишем Съчинение описание

• 1. Представяне на предмета (човек, животно).
• 2. Основни признаци.
• 3. Твоята оценка, твоето отношение към предмета.
• 4. Твоето заключение (извод).

СЪЧИНЕНИЕ ПОВЕСТВОВАНИЕ

Повествованието разказва за нещо случващо се, като действията и състоянията се разполагат в реално протичащо време. В основата на разказването е случка, която трябва да бъде представена с нейното начало, развитие и край. Освен основния епизод в повествованието може да има и допълнителни елементи – описание, разсъждение, диалог. Тяхното присъствие не е задължително. Повествованието може да се води в аз-форма или в третополична той-форма. В него преобладава авторската реч, която се допълва от пряка и непряка чужда реч. Композицията на съчинението повествование съдържа като основни елементи: встъпителна част – запознава с времето и мястото на действие, въвежда героите. същинска част – разказва основната случка или събитие. заключителна част – разказва последиците от случилото се.

Как да напишем Съчинение повествование:

• 1. В началото се разказва къде, кога и с кого става случката.
• 2. В главната част се разказва какво правят героите, участниците в случката.
• 3. Започваме да пишем на нов ред, когато се появи нов герой.
• 4. На нов ред пишем и когато се промени мястото на действието.
• 5. Всяка от частите на текста – встъпителна част, същинска част и заключение – пишем на нов ред.
• 6. Когато записваме текста на съчинението: – пишем четливо и красиво; – не зачеркваме; – обръщаме особено внимание на думите с правописни особености.

СЪЧИНЕНИЕ РАЗСЪЖДЕНИЕ

Отговор на въпрос – устен или писмен текст, с който защитаваме свое становище по поставен въпрос. Съчинение разсъждение се съставя по определени точки. Те са: Увод – насочва към поставената тема. В него се съдържат данни за автора, които са свързани с поставената тема. Насочва към проблемите, които са поставени в заглавието. Трябва да съдържа името на автора и произведението. Теза – пряк отговор на поставения въпрос. Отговаря се с няколко изречения-сбито и точно. Тезата изразява мнението на автора на съчинението по поставения проблем. Тя е сбор от няколко твърдения. Всяко от тях представлява отделна подтеза, която трябва да бъде доказана в изложението. Изложение – чрез разсъждения се доказва, че тезата е вярна. Чрез размисли се отговаря подробно на поставения въпрос. Дават се примери от текста. Цитатите сами по себе си не могат да бъдат доказателство. Те могат само да подкрепят доказателствата. Те не трябва да се преразказват. При размислите е необходимо да се определи какво казва писателят по въпроса, който ни интересува: Защо го казва?; Как го казва?; С какви художествени средства?.Резултатите от разсъжденията се оформят в извод. Заключение – представлява обобщение под формата на извод на казаното в изложението.

Основна част в писането на съчиненията е да не се допускат грешки при създаването им.

Ето няколко прости съвета как да не го правим. КАК да не допускаме грешки, когато пишем съчинение:

• Пиши по плана.
• Преминавай плавно от един момент към друг.
• Внимавай за правилното използване на думи и изрази.
• Не използвай думи, които не разбираш.
• Научи се да заместваш думите със синоними (близки по значение думи), за да избегнеш повторенията.
• Не повтаряй едно и също с различни изречения
• Пиши всеки отделен момент от съчинението на нов ред (едно пръстче навътре)
• Провери дали грамотно (по правилата) си написал съчинението.

Разработил: Павлина Тотова