Ново изследване на Център за приобщаващо образование обобщава доколко общините са подготвени да прилагат политиките в новия образователен закон

Център за приобщаващо образование организира Кръгла маса, за да представи резултатите от проучване на тема „Ролята на общините в подкрепата на образованието за деца с увреждания“ и да инициира началото на дискусия за това доколко общинската власт е подготвена да осигурява различните видове подкрепа за личностно развитие, които новият образователен закон предвижда. Събитието събра над 40 представители на общини в България, областни администрации, регионални управления по образованието, СБУ. В рамките на дискусията, участниците имаха възможност да задават своите въпроси към представителя на Министерството на образованието и науката, г-жа Грета Ганчева, директор на Дирекция „Приобщаващо образование“.

Изследването е проведено съвместно с Глобал метрикс, с подкрепата на Фондация „Отворено общество“. То се организира в периода юни-октомври 2016 г. и обхваща качествено проучване на мнението на представители, ангажирани в сферата на образованието на 12 общински администрации, избрани по предварителни критерии и количествено проучване сред местната власт във всички общини в страната, от които общо са отговорили 148.

Важно е да се отбележи, че такъв анализ не е правен досега. Всички изследвания до момента по темата Приобщаващо образование разглеждат процеса или на макрониво (цялостна политика) или на микрониво (ниво училище). Няма проучване за ролята на общините и техните практики на мезониво при прилагането на политиките за приобщаващо образование. Ето защо Център за приобщаващо образование си поставя за цел да попълни тази празнота на ниво информираност и практики.

Според новият Закон за предучилищно и училищно образование, който влезе в сила на 1 август 2016 г., личностното развитие е пресечната точка за междусекторните политики и грижата за деца на всички равнища на управление, на общинско, областно и регионално ниво. Подкрепата стартира в училище, но се реализира ефективно в сътрудничество между отделните сфери – социална, здравна, образователна, а това сътрудничество се случва преди всичко на местно ниво. През подкрепата за личностно развитие, общините имат платформа, върху която да организират и координират различните услуги за децата. Основа за планиране на подкрепата са областната и общинска стратегия за личностно развитие.

От проучването става ясно, че нуждите от подкрепа от страна на местните заинтересовани страни – училищата и семействата, са от локална значимост и пряко засягат общинската конюнктура, следователно подкрепата трябва също да се реализира на местно ниво.

Местната власт, като най-близо до общността следва да положи повече усилия в разясняване на политиката за приобщаващо образование, като част от официална политика на общината. Това означава общинската администрация ясно да заяви и да показва, че всички деца могат да учат заедно и всяко дете е подкрепено. Това са усилия, които работят за промяна на негативните нагласи към различието.

Според резултатите, 77% от представителите на общините смятат, че трябва да имат повече правомощия за определяне на политики в сферата на образованието. Децентрализацията към общините в сферата на образованието, до влизането в сила на Закона за предучилищно и училищно образование е преди всичко на правомощия, без да има реална възможност за участие на общината в търсенето на решения на проблемите, доколкото това търсене е ограничено нормативно и финансово.

Около половината отговорили считат, че общината има капацитет и ресурси да поеме повече отговорности в образователната подкрепа.

Запитани какви спешно възникнали нужди за гарантиране на достъпа до образование за деца с увреждания общината може да посрещне, около 55% смятат, че могат да гарантират достъп, като архитектурна среда и обучителни средства, вкл. адаптирани технически средства, а 69% могат да осигурят транспорт от и до училище за дете с увреждане. 65% от общините могат да компенсират недостига на специалисти за образователна подкрепа за децата с увреждания, като осигурят такива.

Въпреки това, за 28% от запитаните, за общините почти не могат да бъдат осигурени финансови средства, а за 20% не могат да бъдат осигурени човешки ресурси за образователна подкрепа на децата със специални потребности. В контекста на новото законодателство, което определя възможност за общините да откриват центрове за образователна подкрепа, този процент означава, че 1/5 от общините вероятно няма да могат да предоставят подобен тип образователна услуга, дори и да бъде осигурено целево финансиране.

По отношение на готовността на общинската власт да организира своите нови отговорности, предвидени от новия образователен закон, стана ясно, че за 66% от отговорилите стратегия на общината за личностно развитие е необходима, като ангажимент на общинската администрация. Сред най-сериозните предизвикателства за разработването на стратегията за подкрепа на личностното развитие стои неяснотата на финансовото обезпечение за политиката.

На второ място като степен на затруднение е поставено недоброто разбиране на самата концепция за личностно развитие и ограничението на общините да правят местни образователни политики. Липсата на данни на общинско ниво е оценена като малко предизвикателство.

Едва 23% от общините имат планове или са обсъждали откриването на център за подкрепа за личностно развитие. Най-често планираните дейности на бъдещите центрове са насочени към педагогическа и психологическа подкрепа, а най-рядко те ще развиват подкрепа за семействата на децата с увреждания.

Голяма част от представителите на местната власт посочват като сериозен проблем липсата на координация между секторните политики в образователната сфера, социалната сфера и сферата на здравеопазването в нормативната база на национално ниво, което се отразява негативно на работата и върху качеството на услугите на местно ниво.

Политиката на децентрализация на отговорност към местната власт по отношение осигуряване на подкрепа за приобщаващо образование за децата с увреждания и за всички деца, които имат нужда от подкрепа, както е предвидено в ЗПУО е в правилната посока.

Въпреки това, в голяма част от общините има необходимост от по-голяма яснота за финансовата рамка на тази политика, за да не се превърне тя в пожелание, а да позволи реални действия по места. Минималните стандарти следва да бъдат определени за всяко дете.

Към момента общинската власт оценява координацията за образованието на децата с увреждания, като най-добра с училищата и с РУО, а най-слаба с Ресурсните центрове, центровете за работа с деца и младежи с увреждания и родителските асоциации.

Проучването на местните потребности от подкрепа е важна стъпка към решения и политики базирани на данни. Важно е обаче събирането на част от тези данни да става по доколкото е възможно по-унифицирана методология за всички общини, за да може да се гарантира сравнимост на една част от данните. Това ще позволи да се гарантира прозрачност на планирането на политики и баланс в осигуряването на услуги в отделни общини.

В резултат от новите политики, има риск, децата в малките общини, а така също и децата в ЦНСТ във всички общини да бъдат с нарушена подкрепа за достъп до образование и до социални услуги. Необходимо е компенсационните механизми за хоризонталните неравенства, както и контролът от страна на РУО да бъдат в тази посока.

Пълният доклад на изследването ще бъде достъпен на сайта на Център за приобщаващо образование след 15 декември 2016 г.