Нови въпроси и интегрирани изпити след 7 клас – това са новостите, които МОН предлага за учебната 2022-2023

Министерството на образованието и науката (МОН) предлага изпитите след 7 клас вече да представляват интегрирани тестове, съобщават от Investor.bg Това съобщи на пресконференция просветният министър Красимир Вълчев. В момента изпитите след 7 клас – националното външно оценяване, са по български език и литература и математика. По думите на министъра основните предмети български език и литература и математика не са достатъчни. В националното външно оценяване трябва да се включат и природните и обществените науки.

„Трудно успяваме да мотивираме учениците за по-задълбочено учене в областта на природните науки. Това се вижда от оценките и от малкия брой зрелостници, които полагат матури по тези предмети. Затова идеята ни е изпитът по БЕЛ да се съчетае с обществените науки, а този по математика – с природните”, поясни министърът. Тази промяна би могла да се въведе от учебната 2022-2023 година, каза министърът. „Чрез промените се дава възможност да се включат задачи и от други учебни предмети, като така правим крачки към това въпросите да са по-малко ориентирани към заучаване, а повече към практически умения„, обясни просветният министър.

МОН предлага увеличение на седмичните часове по математика с половин час. Вълчев аргументира предложението, посочвайки, че новите учебни програми съдържат 60% време за придобиване на нови знания и 40% за упражнения. И когато това време не е достатъчно, учителят препуска през материала и учениците се демотивират. Най-често проблем има при математиката, особено в 5-6 клас. За природните науки ще бъде предложено отпадане на понятия и излишна фактология. Не се предвиждат промени в програмата, заложена за български език и литература и история.

Предлага се обаче въвеждане на нов предмет – дигитални технологии и креативност, за учениците в 5, 6 и 7 клас. Целта е да се надградят уменията по компютърно моделиране от 3 и 4 клас. Днешното поколение ученици ще живее в ера на професии, които ще изискват умения, базирани на изкуствен интелект и дигиталната креативност, посочи министърът. За най-малките – от 1 до 3 клас, ще бъде въведена допълнителна седмица към учебната година. През нея ще се извършват проектни дейности – не само летни училища, но и дейности по интереси.

Промени се предлагат и в Наредба 10 за организацията на дейностите в училищното образование. Това е концептуална промяна в целодневната организация на учебния ден. В момента тя е слабо регулирана и остаряла, каза Вълчев. Учениците, които са на целодневно обучение, нямат време да се включат в други дейности по интереси. Опитваме се да направим преход от занималня към личностно развитие, поясни той. Дават се възможности за интегрирана индивидуална подкрепа от учители, което ще позволи по-индивидуализирано обучение. Предвижда се да има промяна и в скалата за оценяване на матурите при зрелостниците. „Минималният праг за успешно полагане на изпит ще бъде 30 точки, досега те бяха 23, при максимално 100”, каза просветният министър.

Промените, които предлагаме, не са големи и кардинални, те са резултат от оценката на досегашното прилагане на новите учебни програми, обобщи образователният министър Красимир Вълчев.