Най-скъпият подарък

Веднъж, преди много, много години, далеч оттук живяла бедна жена със своя мъж. Те си нямали дете и най-голямото им желание било да им се роди момченце.
Скоро това се случило. Бебенцето те кръстили Климент. Заживели си щастливо, макар и с много малко пари. Детето растяло обичано от своите родители.

Един ден, малко преди Коледа, майката казала на сина си:
— Синко, пожелай си нещо за празника!
— Мамо, най-много от всичко искам да имам своя книга!
— Това е скъп подарък, детето ми, но и полезен! — отвърнала тя.

Случило се така, че в навечерието на празника майката тежко се разболяла. Зачудило се момчето какво да прави. В коледната нощ не могло да заспи. Останало будно и дочуло звънчета навън. Когато погледнало, видяло една летяща шейна да се спуска над покрива на бедната им схлупена къщурка. Да! Това бил дядо Коледа! Влязъл белобрадият старец в къщата, видял момчето и се опитал да се върне назад, но Климент го спрял.
Дядо Коледа му рекъл:
— Моля ти се, момченце, не казвай на никого, че си ме видяло, иначе ще се развали магията на коледната нощ!
— Обещавам, дядо Коледа. Няма на никого да издам нашата тайна!
— Ето и твоя мечтан подарък! — рекъл добрият старец и му подал лъскава и пъстра книжка с картинки. — Аз вече не я искам! — отвърнал Климент. – Моля те само да ми изпълниш едно желание: майка ми да оздравее!
— Така и ще бъде! — рекъл дядо Коледа и потеглил на път.
Климент бил тъй изморен и веднага заспал.

На сутринта се събудил от нежно погалване. До него стояла майка му, жива и здрава. Тя го целунала и възкликнала:
— Синко, къде е книгата, която си пожела? 
— Отказах се от книгата си, мамо. Единственото ми желание беше ти да си жива и здрава!
Майката се разплакала от радост и благодарила на Климент за това, което е направил за нея.

Участва в конкурса "Разказ или стихотворение за Дядо Коледа и джуджетата"