стихове

Начало | стихове | На лов за вол

На лов за вол

Вергиния Генова | 2010-01-04

На лов решил да ходи Роди,
но никого със себе си не щял да води.
Взел си пръчка, взел си прашка
и тръгнал по една пътечка прашна.
Мислил вълци да лови,
после мечка да плени,
но гората – много страшна:
тъмна, гъста и опасна.
Свърнал към полето Роди
зайчета да налови.
Те пък бързи и страхливи,
скрили се в високи ниви.
И видял тогава Роди
вол в полето да си броди,
кротко хрупал си трева
и откъсвал си цветя.
Както тръгнал съм на лов
ще се върна с този вол,
той на нашия прилича,
баба ще ме заобича,
и ще ми направи пица,
че съм истински ловец,
всред ловците първенец.
Уловът ще ходи сам
аз ще си свирукам там:
„На лов за вол, на лов за вол,
на лов за вол, на лов за вол,
ловец голям – това съм аз
ловувах днес като голям!”

Коментари
0 коментара
Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град