На 1-ви април отбелязваме Международния ден на птиците

Международният ден на птиците се празнува по целия свят от 1906 г. Решението за обявяването му за специална дата е прието на 6 декември 1906 г. по силата на Конвенцията за защита на редките птици. Това е една от първите природозащитни дати в международния календар от глобални събития, чрез която хората заявяват своята загриженост за опазването и съхранението на дивата природа на планетата ни. Интересното е, че сред защитените според Конвенцията видове, попадат не само полезните за селското стопанство птици, но и всички видове от рода на ястребовите, много от които вече са изчезнали, а други са записани в Червените книги на застрашените видове по света. Включването на грабливите птици като ценни за опазване видове е сериозна крачка в посока към изграждането на по-отговорни и разумни съвременни общества, които осъзнават важността на всеки един елемент от биосферата.
 
Но защо точно Ден на птиците? С какво те заслужават вниманието ни, за да имат свой собствен ден, особено сега, в забързаното време, в което живеем? Отговорите на тези въпроси са повече от един, но всички те имат нещо общо и то е, че ние обичаме птиците. Обичаме ги и им се възхищаваме още от най-дълбока древност. Техните песни огласят полята, горите и морските брегове. Те символично посрещат и изпращат сезоните, носят естетическа наслада за окото, защото пъстротата и разнообразието им нямат граници. Включени са в много митове и легенди, част от световният фолклор, като дори са почитани като божества или пратеници на провидението. Учили сме се от тях, наблюдавали сме поведението им, телата им, изучили сме инстинктите им. Те са източник както на храна за нас, хората, така и на вдъхновение. На тях дължим някои от най-използваните човешки изобретения като крилата и формата на летящите ни машини, циповете на дрехите, които използваме всеки ден, те са в основата на цялата наука, наречена аеродинамика. Този клас гръбначни животни е успял да овладее много преди нас въздушното пространство и дори само този факт е достатъчен, за да ги харесваме.
 
Съвременният човек, задъхан в собствените си мисли и проблеми често не поглежда дори в страни от пътя си и някак неусетно, за време, равняващо се на един живот, ние хората, сме унищожили толкова много представители на пернатите. И докато едни от тях са жертва на директно преследване - като например ятата на странстващия гълъб - най-многочислената птица в Северна Америка, други, като нелетящата птица Додо от остров Мавриций в Индийския океан, споделят същата съдба, главно заради унищожаването на местообитанията,  където се срещат.  
 
В днешно време много видове птици са на ръба от изчезването. Достатъчно е да отворите червените книги на страните по света или да прочетете червеният списък с видове на IUCN (нещо като Световна червена книга), за да намерите доказателство за думите ни. Безогледното разрушаване на дивите местообитания оказва отрицателно влияние на цялостното видово разнообразие на планетата. Достатъчно е само да унищожим горите на Коста Рика и с това да се лишим от хиляди животински и растителни видове. Завинаги. Сред тях, разбира се, и много птици. Дали наследниците на динозаврите ще успеят да оцелеят от неразумното и безотговорно отношение на човечеството, ще покаже само времето.
 
Ние се надяваме, че отговорът тук е „Да“, не само от гледна точка на етиката, но и поради чист, не винаги зловреден  човешки егоизъм, защото никой, никъде по света, няма да бъде способен да поеме функциите на пернатите при поддържането на естественото равновесие в природата. Не бива да забравяме, че унищожавайки живият свят около себе си, ние унищожава средата ни на живот и всъщност, в крайна сметка - себе си.
 
За наше успокоение съвременните хора все повече си дават сметка, че от тяхното отговорно поведение, зависи близкото и далечно бъдещето на децата им. Това е устойчивото мислене, за което все повече се говори. И добре е да е така, защото докато в миналият век за хората е било важно да намерят информация, то сега тя изобилства до такава степен, че се превръща в шум, който ние не забелязваме. Специализираните телевизионни канали и предавания, научната литература, популярните статии, събитията, честващи природозащитните дати, имат за цел да привлекат общественият интерес, да се отправят ясни и дотолкова разбираеми послания към хората, че обществата ни да не бъдат безразлични към проблемите на околната среда, които всъщност са проблеми с нашето собствено бъдеще.
 
Източник на информация: http://bspb.org