стихчета от деца
Моето хвърчило
в килера се е скрило.
Аз го търсих ден, два,
но от хвърчилото ми ни следа!
Скрих се в мойта стая аз
и плаках повече от час.
– Къде е моето хвърчило,
къде ли се е скрило?
Мама ме видя, че плача
и че бавно крача.
Каза тя на татко,
татко пък на батко.
– Ох,милото!
Ето ти хвърчило!
-каза батко
и го целунах сладко.
Излязох на двора
точно пред отбора.
И със кучето си свое,
пуснах хвърчилото мое.
Някои деца се прибраха,
други със мен играха.
Радост, радост голяма,
после дадох целувка на мама.
