Моето хвърчило

Баба, татко, мама все ми повтарят:
– Остави това хвърчило – вече си голяма.
A аз им казвам:
– Никога няма да порасна за моето
хвърчило, защото то в сърцето ми се
е настанило. А щом остарея, ще го
прибера в килера и когато ми
домъчнее, ще ходя там и ще си
спомням как с хвърчилото аз играх,
бягах и се смях.