Малкото бягство от детската градина

Здравейте, приятели!
Казвам се Никола и съм на 6 години. Ходя на детска градина и най-добрите ми приятели са там. Понякога са едни, друг път – други. Зависи от играта или пък от това кой ме е бутнал или ритнал днес или кой ми е подарил карта на Yu– Gi –Oh.
От детската градина е и приятелката ми Преслава. Понякога тя идва вкъщи и си играем заедно. Рисуваме, гледаме дискове, а после се поскарваме. Тя си рисува отделно и аз отделно. След това отново сме приятели.
Понякога сме приятели и с Кристиян. Преди няколко дни той стана батко. Има братче, казва се Рая. Поне така обясних на мама. Не зная защо, но тя казва, че е невъзможно. Нещо не съм бил разбрал добре сигурно.
Тук трябва да кажа още, че с другите ми приятели – Цветан и Жасмина, пък, един ден решихме да избягаме от детската градина. Ей така, по приятелски. По пътя, обаче, ни срещна дядо му на Цецко и ни върна и тримата. Защо, не можах да разбера. Ние бяхме тръгнали да си играем на един пясъчник. Че какво лошо има в това. Ама мама каза, че не трябва да се прави така, защото е опасно децата да са сами на пътя и защото госпожата ще се тревожи за нас. Затова вече не правим така.
Така е при нас в детската градина. Приятели много – всеки ден различни според играта и настроението. Хайде, пожелавам хубави незабравими приключения всекиму.
До скоро! С най-хубавата ми усмивка за вас, Никола!


Приятелите ми Преслава Ненчева и Кристиян Христов са също на 6 г. и са от Велики Преслав.

На едната снимка сме заедно с Преслава на панаира в града за 24 май, а на другата сме с Кристиян на Гергьовден. За съжаление, снимка с Цецо и Жани от бягството нямам.
Целувки, Ники!

Участва в конкурса "Моят най-добър приятел"