стихове

Начало | стихове | Малкият пушач

Малкият пушач

Борко Бърборко | 2010-06-02

Как се почва, кой не знай?
Любопитко Николай
дръпнал си веднъж на уж и на
– наистина пропуши.
Нищо, че е още малък.
Не се сеща хич за залък,
а цигарата на гладно лапне,
па задърпа жадно.
Ту с другари,
ту самин,
все дими като комин.
И в училище,
и вкъщи,
кой го доближи,
се мръщи,
че е вечно одимен.
Не дете, а с този тен,
гледай го –
изпит и блед –
с вид е на пушач заклет.
И ако дорде е време,
мерки бързички не вземе
и да пуши не престане,
Колето, голям щом стане,
ще узнай едва тогава:
ПУШЕНЕТО НЕ ПРОЩАВА!!!



Коментари
4 коментара

Стивън Чакъров, 10 г.,

Публикувано на 02.06.2010

това стихче е някак така като смешно и като сериозно

Сибел Семерджиева, 10 г.,

Публикувано на 09.06.2010

не съм доволна

РалицА Пандева, 11 г.,

Публикувано на 10.06.2010

Много е хъбаво!

Madlen Iordanova, 26 г.,

Публикувано на 01.11.2013

Kak moje sega i za cigarite izmisliha stihotvorenie!!! SRAMOTA!!!!!

Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град