Капризното Мими

Мъничката Мими винаги се мръщи,
когато мама, баба, татко, батко
нещичко й дават,
всичките над нея,
всички гозби са пред нея,
молят я самичка яденето да си избере;
Мими не поглежда,
само си нарежда —
захарно петле!

Дойде в дома на Мими съседското дете,
седна то на стола,
яденето погледна и започна:
— Морковчето в тази супа дава ти възможности големи,
ще подскачаш и играеш
и не ще се измориш.
— Сиренцето ще те прави здрава
и не ще пропускаш никакви игри.
— Хлебчето ще ползваш
и дълго в игри ще издържиш.
— Доматчето ще те направи
да имаш хубави ръчички
и когато ти играеш,
нищо не ще те заболи.

Така изреждаше детето с подробности големи,
не се сети Мими да погледне,
как лакомо яде;
дойде и последната чиния
със сладкиш голям
гледа го детето,
не може произхода да изясни.
Мими без търпение остана,
бърза да отиде
и играе, на мама то каза:
— Сладкиша ще почака,
ще си играя до насита
и кога се върна,
вкусното сладкишче ще изям.