„Макс и Мориц“ – премиерен спектакъл в театър „Възраждане“
Пиесата „Макс и Мориц” от Христо Ботев Станчев по Вилхелм Буш е най-новата премиера в столичния театър "Възраждане".
Режисьор: Христо Ботев
Сценография: Христо Ботев
Костюми: Анатоли Лазаров
Хореография: Анатоли Лазаров
Макс: Петър Лъджев
Мориц: Анатоли Лазаров
Леля Грета: Филипа Балдева
Учителя Лемпел и Пекаря: Георги Златарев
Макс и Мориц е литературно произведение за деца, написано на немски език. Негов автор и илюстратор е писателят-хуморист Вилхем Буш (1832-1908).
През 1858 година Буш публикувал своите първи карикатури, но известен го правят хумористичните истории за Макс и Мориц, които се появяват през 1865 година и досега имат огромен световен успех. В произведенията му се смесват текст и рисунки и взаимно се допълват.
Като художник Вилхелм Буш не бил много известен. Осъзнавайки това, той не показвал своите картини. След смъртта си обаче той оставил около 1000 картини, които и днес удивляват целия свят. Разказите „Макс и Мориц” са публикувани за първи път през 1865 г., а на български са преведени от Елин Пелин.
Историята за Макс и Мориц представлява забавните и безбройни пакости на двамата „хулигани” Макс и Мориц в стихове. Самата пиеса се стреми колкото се може по-близко да се доближи до оригиналния текст, като самата тя е написана в стихове. Представлението с весел хумор и карикатурна визия пък напомня на рисунките на Вилхем Буш от книжката. Допълнени и увеличени пакостите напомнят за времето, когато децата играеха навън, а не пред компютрите.
Комично и забавно представлението бързо завладява публиката с помощта на различни театрални техники и ефекти и оставя желанието в малките зрители да излязат и да се шегуват и забавляват, както някога техните родители. Естествено оставя и поука, че може да си палав, но всичко трябва да си има мярка, а с мярката трябва много да се внимава. „Тежко томува, който тъпо се шегува!".
Емануела Хаджистоянова, 8 г.,
Публикувано на 26.02.2011
Искам да ви споделя,че съм ходила на този спектакъл.Бяха го организирали в училище.Но момчетата , които бяха седнали зад нас с моята приятелка ни ритаха зад столовете и2 дни ни боляха гърбовете. Но пък беше хубаво!