Легендата за великденския заек

Великденският заек е един от най-разпространените и познати символи на Великден. Слуховете за великденския заек тръгват още от XIII век от днешна Германия. Там през пролетта хората почитали богинята на плодородието Еостра, чийто символ била красива птица, която неочаквано един ден се превърнала в заек. Според легендата заекът останал с душа на птица и продължил да прави гнезда и да ги пълни с шарени яйца. Дългоухите животинки са символ на плодородието. Всяка пролет зайчетата увеличават семействата си като раждат по няколко малки. Така се превръщат в емблема на зараждането на нов живот също като пролетта. По-късно германските емигранти пренесли тази легенда в САЩ, а след това из целия свят. Също както Дядо Коледа буди любопитство у децата, така и великденският заек не остава по-назад. Вярва се, че нощта преди Великден той взима най-красивите и шарени яйчица и ги поставя по детските легла, за да ги намерят децата, когато се събудят сутрин. Понякога зайчето крие яйцата, а децата трябва да се потрудят, за да ги намерят. Така в САЩ се зародила и друга великденска традиция – ловът на яйца. Родители скриват на труднодостъпни места различни по големина, цвят и материал великденски яйца, а задачата на малчуганите е да ги открият.