Когато изречението „а сега да ти премерим температурата“ води до истерия, а не трябва

Не знам дали във всяко семейство думите „лекар“, „болест“, „хрема и температура“ се свързват с истерия, писъци и истинска непоносимост, но у дома тези думички водят точно до това. Нито аз, нито хлапето ми си падаме по лекарствата, меренето на температура, посещението на лекари и болници... Направо се изприщвам като стане дума за това. И ако искате да знаете, аз съм вече на 35 години, а хлапето ми е на 3 и половина... и този ужас продължава да ни съпътства. Предпочитам да вляза в битка с леопард, отколкото да се лекувам, да си меря температурата или да посетя лекар.

Повече от ясно си спомням усещането на поставяне на онези гадни, продълговати соц. термометри с живак в тях. Стоиш мирно, не си движиш ръцете, защото видиш ли, термометърът не трябва да се мести. Чувстваш се като кукла от порцелан. От горе на всичко те дебне прокобата на живака – токсично опасна за живота течност, която ако счупиш термометъра и я разлееш, после се чудиш как да я събереш (те затова и забраниха този вид термометри). С годините напуснах гнездото на мама и тате, преместих се в София... Инат съм и години наред така и не си мерех температурата, лекувах се с чай и си ходех болна понякога с месеци, ама к‘во ти пука... докато не забременях. Хубаво било да си следиш температурата, за да парираш вируси, да ходиш редовно на лекар – ама всеки месец.... ужасТ... Познайте, взех си бебешки термометър, сигурен, няма живак, лесно се работи с него, поставяш в ухото – идеално.

Даааа ама не, започна да се бъгва, нищо че беше модерен, скъп, препоръчана марка и прочее. Започна да мери различно в зависимост от ухото, в което го поставям, после започна да мери различно и в едно и също ухо на база в коя част на ухото го поставям... тъпо! Зарязах го! Междувременно родих, слава богу здраво бебе – момче, което относително рядко се разболява или поне първите месеци, година. Здраво, но инат, всичко свързано с изтегляне на секрети, биене на инжекции, лекари, болници и мерене на температура го докарваше до истерия, ама такава истинска, по-зле и от моята непоносимост.

И дойде времето на детската градина, яслата я пропуснахме слава богу, и почти се разминахме с болници до 3-тата годинка, когато декември, януари, февруари и март се оказаха знаменателни. Завлачиха се едни сополи и един вирус тъкмо 3-4 месеца, а меренето на температура – ад, ама Ад под небето. Караш му се, молиш му се да му премериш температурата, той надава писък, даваш му той да ти премери температурата – „АААА супер, аз съм чичо доктор“ – после опитваш ти неговата да премериш пак на игра. Ама не!

Той: „Няма, не искам!“

Аз: „Ама защо не искаш, нали виждаш, че не е страшно?“

Той: „Не искам!“

Аз: „Ама защо не искаш?“

Той: „Защото не!“

И следва писък и рев!

И така докато един приятел ми предложи да тествам термометър от ново поколение, който не изисква поставяне на устройство подмишница, в дупето, в ухото, на челото (пробвала съм всичко това, без успех!). Тотално обезверена, че малкото зверче ще позволи да тествам нещо на него реших да пробвам. Оказа се панацея... ама наистина!

Представете си – хлапето не крещи и не се тръшка, докато му мериш температурата и не се налага да развивате битки тип „сумо“, Дан Колов и кеч – три в едно! Не знам дали сте чували за термометъра MyCare – но той е изцяло дигитално устройство, състои се от малка метална част тип плоска кръгла батерия и апликация, която се изтегля на телефона или таблета ви.

Ето и опита от първа ръка с малкото зверче и MyCare: прибирам се от работа, малкият със сополи и леко отпаднал, докосвам му челцето – топличко е. Явно трябва да премеря температурата. Изпробвам всички методи един, втори, трети термометър – тц, пищи, реве, мята се и не дава... Сещам се за новото устройство. Ахааа! Отварям кутийката – ама то странно бе. Една малка батерийка, USB стик и лепенки... добрееее.. . влизаме в линията на дигитализацията... Само дето аз съм все още на ниво „лопата“, ама не защото копая за биткойни, а защото съм тотално на „вие“ с новите технологии.

Запретвам ръкави, прекръствам се, да не прецакам някой софтуер, хардуер или каквото дойде там и действам. Първо изтеглям апликацията – лесно е през App Store, безплатна е, само използвайте wi-fi за да стане бързо! Следвам стъпките една по една, зареждам стика докато светне необходимата светлина – ти да видиш, случи ми се от първия път и дори нищо не изгоря.

Докато аз „разцъквам“ новата джаджа, зверчето цъка на таблета, то всички дребчовци вече са по-грамотни дигитално от родителите си... и така. Всичко инсталирано и точно, остава да сложа самото устройство. Уговаряме се, че ще му сложа значка за награда, че е послушен (такива лепенки значки му лепят в английското училище, когато е бил послушен по време на урока). Залепихме го на голо, но не с указаните лепенки – защото той лепенка не иска (казвам ви, че е инат), а с лепенка с картинки (нали е значка). Оставих го да си гледа таблета без да го карам да стои мирен, да не мърда и прочее забрани... и така докато устройството се темперира за 15 минути. После проверих температурата – 37,8. Проверих резултата на телефона си, разбира се, без да му прекъсвам неразривната връзка с таблета. За мен това е нормална, не опасна температура, още повече че е измерена към 19:30.

Оставих устройството, за да проверя как ще се покачва и как ще се движи температурата в следващите 2 часа. Така и не се покачи над 38. Преди да ляга (а той си ляга късно) внимателно отстраних лепенката – е да, не беше много приятно, но все пак използвах стандартна лепенка, а не щадящите от комплекта, но пак нямаше рев и даже му беше интересно. И за да се презастраховаме дали туй нещо мери правилно, след една сериозна хватка от борбата, татко му успя да премери температурата на малкия злодей и с класическият но ужасяващ ме живачен термометър – нямаше никаква разлика в резултатите. Можело значи, точно измерване без излишни нерви и истерии.

И на финала... ти да видиш... Може би пък всичко „диджитъл“ не е толкова страшно, плашещо и сложно. Изтегляш, зареждаш, залепваш и следиш на телефона си. Плюс стикът ти предлага опцията да следиш температурата на хлапето си ако е болно, а ти си далеч от него. Това ще е следващата стъпка, която ще тествам, но стискам палци тестът да се отложи много, ама много напред във времето. А ако вие имате същите инатливи хлапетии, ужасяващи се от всичко свързано с лекуване – термометърът MyCare определено ще ви допадне и ще ви спести много сълзи, нерви и писъци (а помислете само – колко щастливи ще бъдат съседите ви).

Повече информация за невероятния Myki Care и как можете да имате такъв прочете на www.myki.care