Като в английска приказка...

Всички обичаме приказки, защото обичаме да си представяме разни неща, които иначе не бихме могли да видим в реалния свят. Всеки обича да чете за дракони, смели рицари, високи кули, красиви принцеси, вечна любов и безброй други приключения, които да си представя. Но знаете ли, понякога приказките наистина стават реалност. Няма как да не сте чели онази приказка, в която майка-мечка, баща-мечок и малкото им меченце живеят в спретната къщурка в гората. Всяка от тях си има купа, която пълни с овесена каша. Тези мечки обожавали овесена каша. Така си живели щастливо ден след ден с вкусна овесена каша, докато веднъж излезли съвсем за малко на разходка в гората, докато кашата изстине и станало каквото станало. Едно малко любопитно момиченце влязло в къщичката и опитало от всичките им каши. След което те се прибрали и много се ядосали... Сещате се, нали? Момиченцето се казвало Златокоска.

Тази приказка на нас ни беше любимата, не за друго, а защото докато я четяхме си представяхме какво ли е да имаш за домашен любимец мечка. Разбира се никога не сме предполагали, че това може изобщо да е реалност, но ето че английските народни приказки понякога може и да са съвсем истински. След тази история ние се научихме никога да не се съмняваме в приказките, само вижте.

Идеята да вечеряш от овесената каша на мечка или изобщо да вечеряш с мечка, наистина звучи доста фантастично, но определено не е нереално. Това от опит могат да ви кажат Светлана и Юри Панталенко от Русия. Те имат за домашен любимец истинска и огромна кафява мечка! Той, мечокът е на 23-години, казва се Стефан и е наистина огромен.

Цялата тази приказна история започва в един обикновен ден. Светлана и Юри, както винаги стават от сън, закусват и всеки тръгва по задачите си. Отиват на работа, прибират се, гледат телевизия, но докато правят последното изобщо и не предполагат, че само след няколко часа семейството им ще се увеличи и с трети член. Някъде, малко по-далеч от къщата им, ловци намират малко, болно и безпомощно 3-месечно мече без майка. Съобщават това на съседите си Светлана и Юри и докато всички се чудят какво да правят, двамата веднага решават да осиновят мечето и да се погрижат за него. Първоначалният им план е да го обгрижват с любов и внимание докато оздравее и поотрасне и след това да го пуснат в гората. Хубаво, обаче този план никак не сработва. Колкото повече Стефан расте, толкова повече се привързва към хората, както и те към него. И така 23 години по-късно Стефан вече е огромен любящ мечок, който „помага“ или поне не пречи за вършенето на домашната работа, гледа телевизия със стопаните си и дори обича да слуша приказки и дори играе футбол. Как няма, като неговата история си е една чиста приказка?

„Той много обича хората и е много социален – не е въобще агресивен. Нас никога не ни е хапал.“, разказва Юри и споделя, че Стефан никога не е проявявал каквато и да е агресия към тях или съседите им.

Сега ако си мислите „Ура! Искам и аз мечка! Ще кажа на родителите си!“ помислете още веднъж: само на вечеря Стефан изяжда по 25 килограма риба, още толкова зеленчуци и яйца. Ако сте готови да осигурявате толкова храна на една мечка, то ви желаем успех и някой ден ще разкажем и вашата история!

Снимки: dailymail.co.uk

Вижте още:
Интересни факти за полярната мечка

Приказка за трите мечки