Какво е дънна платка и къде се намира тя?

Всички знаем, че компютърът, за да удовлетворява всичките наши нужди, има много компоненти, наречени хардуер. Всички те се намират вътре и всяко нещо отговаря за различна част от целия процес: звукова карта за звуците, видеокарта за това, което виждаме на монитора и т. н. Но кое е това нещо, което обединява всички тях, за да може те да функционират заедно и да не се разминават и да развалят цялото удоволствие от филма, който гледаме например. Това се прави от дънната платка. Тя контролира и помага на всички части на компютъра да комуникират една с друга. Дънната платка е основата, на която се изгражда целият компютър. От нея се определят вида процесор, типа и количеството оперативна памет, броя и видовете допълнителни контролери (видео и звукови карти и т. н.). Качествата на компютъра зависят основно от архитектурата на дънната платка и вградените в нея схемен набор и BIOS.

Дънните платки са изминали дълъг път през последните двадесет години. Първите от тях са могли да поддържат много малко компоненти, имали са само един процесор и слотове за допълнителни карти, където са били включвани допълнителни компоненти като флопи и памети. Днес обаче дънните платки са съвсем различни. Ако на човек от времето на първите дънни платки му покажете как изглежда сега, ще му изглеждат като извънземна технология. Сегашните имат толкова голямо разнообразие от вградени функции и какво ли още не.

Смятаме, че за всеки е полезно да знае някои от основните компоненти на дънната платка и как тя си взаимодейства с компютъра, затова сега ще обясним. Надяваме се, че ще ви е интересно.

Дънната платка сама по себе си е безполезна, но когато е снабдена с всичко необходимо тя е безценна. Основната й работа е да държи микропроцесора и да помага на всички други части да се свързват с него. Можем да кажем, че микропроцесорът е мозъкът на компютъра, а дънната платка е сърцето. Едното без другото не може да функционира. Всичко, което подобрява работата на компютъра и дънната платка се включва в нея чрез т. нар. слот.

Компоненти на дънната платка

1) Процесор (CPU) – процесора го наричат „мозъка на компютъра“, защото той обработва цялата информация, която представлява различни математически изчисления. Ето защо от него зависи това колко е бърз един компютър. Двете конкурентни фирми, произвеждащи процесори са Intel и AMD.

2) Памет – RAM (Read Access Memory) – това е оперативната памет на компютъра. Когато компютъра работи, файловете се зареждат в нея.

3) Памет – ROM. ROM-BIOS обикновено представлява по-голям чип или два чипа в цокли, като най-често има поставен етикет с номер на версията на софтуера и фирмата производител. Най-известните фирми производителки на BIOS са AMI, АWARD, Phoenix. При по-новите системи ROM чиповете не са поставени в цокли, тъй като представляват Flash памет и не се нуждаят от физическа смяна – новите версии на програмите от BIOS-a се зареждат директно.

4) Слотове за разширение – те представляват сравнително дълги и тесни електрически съединители. В съвременните дънни платки могат да се видят ISA, AGP, РСI, PCI Express слотове. В слотовете за разширение се поставят разширителни карти, или още се наричат адаптери.

5) Адаптерни платки. Адаптерните платки (известни още като платки за разширение) са допълнителни платки, които се инсталират в специално конструирани слотове върху дънната платка. Те се монтират, за да осигурят допълнителни възможности, липсващи в дънната платка. Архитектурата на адаптерните платки се определя от архитектурата на персоналния компютър: ISA, EISA, РСI и т. н.

6) CHIPSET – Чипсет е набор от 1 до 5 чипа, които включват важни функции на компютърната система: контролер на локалната шина, кеш контролер, DMA контролер, таймер с програмируеми интервали и т. н.

7) CMOS батерия – CMOS RАМ паметта (256КВ) съхранява информацията на програмата BIOS-Setup. За запазване на данните в тази памет е необходимо допълнително захранване за чипа, за което се използва акумулатор или батерия. В новите дънни платки се монтират схеми с вградени батерии, които гарантират запазването на информацията поне за 10 години.

8) Интерфейс за съхраняващи устройства – Компютрите се нуждаят от начин, по който да съхраняват огромното количество информация и програми, с които работят всеки ден. Хранилището на тази информация са съхраняващите устройства. Интерфейсът за съхраняващите устройства свързва запомнящите устройства с останалата част от системата. В модерните РС-та два или повече интерфейса могат да бъдат интегрирани на дънната платка. Те включват връзки към флопи-дисковите устройства, твърди дискове и CD-ROM устройства.

9) Конектори за входно-изходни устройства

Вижте още:
Нещо интересно за нещата вътре в компютъра