Къде нашите най-прекрасни птици посрещнаха новата година?
По време на коледните и новогодишни празници всеки се замисля с голямо умиление за своите близки, които са далеч в този момент. Ние от „Зелени Балкани“, имахме повод да мислим и за още някои. Това са различни видове птици от редки и защитени видове, които сме маркирали със специални предаватели и проследяваме тяхното движение по широкия свят. Всеки ден с нетърпение изчакваме определения час, в който устройствата предават информацията с координатите и позицията на птиците в момента. И съвсем по човешки, не експертно, в празничните дни ни идва на ум – къде ли е сега ветрушката BDS, или щъркелът Белчо, а лешоядът Отец Григорий? И още по-трескаво, рано сутринта на първи януари, зареждаме програмата, за да проверим колко далеч от дома са тези наши приятели, към които вече месеци наред се привързваме все по-силно и по-силно!
Та започваме с двете женски белошипи ветрушки – BDS и BSB (това са буквите от техните орнитологични пръстени). Те са екипирани със сателитни предаватели по проекта „Възстановяване на белошипата ветрушка“ LIFE11 NAT/BG/360, изпълняван от „Зелени Балкани“ с подкрепата на Програма LIFE на ЕС. Тези две малки и грациозни соколчета мигрираха на юг към Африка преди няколко месеца и преживяват на сигурно и топло място зимните месеци. В първия ден от новата година BDS е на територията на Нигерия, а BSB – в Чад.
От щъркелите имаме няколко птици, маркирани с предаватели. Не знаем къде е била младата Поли от Поликраище, северна България, но братчето й – Крайчо е посрещнал Нова година в Кения. Особено се радваме за Виктор – Куката, кръстен така, заради рибарската кукичка от която ние го спасихме. Предавателят му ни позволи да проследим неговото успешно възстановяване и дългата миграция до Африка. На 31.12. сутринта, Виктор е тръгнал от Южен Судан, минал през Кения и се е установил в северна Уганда. Поли, Крайчо и Виктор носят предаватели, осигурени благодарение на проект „Бял щъркел: Спомагане за съхраняване на биоразнообразието при реализация на големи инфраструктурни проекти“, финансиран от Европейски делови конгрес. Белчо е другият възрастен щъркел, той е от село Белозем – българското село, част от мрежата на Европейските села на белия щъркел. Той е първия бял щъркел, който е маркиран с предавател по време на размножителния сезон. От 15 декември до днес пребивава в района на язовир Ингиа, на река Шабеле до гр. Асаса в Етиопия. Това е и най-големия ВЕЦ на Етиопия – Melka Wakena, построен през 1989 г., а надморската височина е 2300 м. Белчо е маркиран в рамките на проект „Полетът на щъркелите“, финансиран от фондации „EuroNatur“ (Германия) и „Ciconia“ (Лихтенщайн) в рамките на проект „Влажни ливади и пасища“. Той е първият възрастен бял щъркел в България, който се проследява по този начин.
Най-голям домошар се оказа белоглавия лешояд Отец Григорий. Той е под наблюдението на екипа на проекта „Светло бъдеще за черния лешояд“ LIFE14 NAT/BG/649, изпълняван по Програма LIFE на ЕС. Григорий е посрещнал новата година на един електропроводен стълб за високо напрежение, на по-малко от пет километра от волиерата за адаптация на лешояди във Врачански Балкан. Лешоядите често използват тези стълбове при наличие на сняг и лошо време, а ние се надяваме, че този тип стълб е по-малко опасен за живота им.
Така с настъпването на Новата година, нашите надежди, че птиците ще преживеят всички изпитания по време на миграцията и ще се завърнат напролет по родните си места, все повече се засилват.
Източник на информация: http://greenbalkans.org, снимка: pixabay.com
