Да поговорим делфински
Още от дълбока древност хората обичат да изучават и опознават животните. Въпреки това има още много тайни, които те крият от нас и които едва ли скоро ще научим. Да вземем за пример делфините. Делфините са морски бозайници като китовете, кашалотите, косатките. Дишат с бял дроб като хората, а не с хриле като рибите. Делфините не хвърлят хайвер като рибите, а раждат делфинчетата, както жените раждат бебетата и също като тях ги кърмят. Новороденото делфинче е дълго около един метър. Възрастните делфини са дълги около 4 метра, живеят до около 40 години. Въпреки че не са риби, а морски бозайници, делфините са много по-бързи плувци от много истински риби. По интелигентност също превъзхождат всички риби. Смята се, че дори и нас превъзхождат, макар още да не е доказано. Делфините се смятат за приятели на моряците, защото често си играят около корабите, които пътуват далеч в морето. Разказват се случки, когато делфини са спасявали давещи се хора. Защо обаче правят това, никой не знае. Също така не знае и какъв точно е делфинският език, за който ще поговорим сега.
Езикът на делфините се изучава от много, много години, но речник за него така и все още не е написан. В моретата и океаните живеят повече от 30 вида делфини, които огласят водната шир с „говора си“. Навсякъде, където има делфини се чуват свиркания, скърцания, щракания и подобни звуци, които нашите уши едвам различават, но за делфините това си е цял интелектуален разговор. Учените често са наблюдавали как няколко делфина издават различни звуци бързо един след друг – така те си разказват нещо, което ние няма как да разберем или дори да си преведем.
Въпросът с делфинския език и общуването обаче, не е само в звуците. Както знаете, за да общуваме пълноценно ние не само говорим, но и ръкомахаме и имаме най-различни жестове и изражения на лицето, наречени мимики. Делфините обаче не могат да мърдат лицето си и очевидно нямат ръце. Не си мислете, че те имат непълноценно общуване, тяхното несловесно общуване е много по-готино от нашите мимики. Зоолозите са забелязали, че докато делфините си говорят отделят мехурчета, докосват перките на другите и плуват по определен начин – ето така общуват те.
Учените смятат, че чрез звуците в комбинация с тези действия, делфините говорят за настроението си (казват на другите дали искат да поплуват заедно или пък че искат да са сами, защото са ядосани). Говорят си за здравето си, предупреждават за опасност групата (например, че идват акули), молят за помощ или споделят новини като: „Ей, приятел, виж, там има много вкусна риба!“ или „Като гледам утре май ще има буря и големи вълни.“
Делфинският език зависи и от това какво в момента правят делфините. В една ситуация един звук означава едно, а в друга същият звук – друго. Точно както и при нас: можем да махнем с ръка, когато поздравяваме някого, но може и да е когато се сбогуваме. Например ако един делфин в компанията на други щракне, това означава, че иска да си играе с него. Но ако издаде същия звук около акула – това е предупреждение. А ако е в делфинариум и успее да направи трика си, той иска да каже: „Аз съм най-добрият, похвалете ме и вие!“.
И накрая запомнете, делфините могат да са много мили същества, но могат и да са много опасни. Те са големи, силни и много бързи животни, така че не бива да ги обиждаме и дразним.
Прочетете още:
Делфините
Акули и делфини – кой от кого се страхува
Делфини се научиха да рисуват
Снимка: freeimages.com
