История с подправки

За всеки съвременен човек би било трудно да повярва, че в древността и в Ранното средновековие солта е била с 20-25% по-скъпа от златото и диамантите. Можете ли да си представите? Подправката, която използваме всеки ден и поръсваме във всяко свое ястие или пък често дори баба използва, за да чисти мазни петна от дрехите е била по-скъпа от златото. Направо се чудим как хората въобще са искали да си солят храната, дори и само с едно кристалченце сол! Но именно от тогава до сега мнозина вярват, че ако разпилееш сол те очаква лош късмет и нещастие. И как няма да си нещастен, когато си разпилял такова богатство. Замисляйки се можем наистина спокойно да кажем, че подправките са си цяло съкровище. Само се замислете каква би била храната без тях. Какво ще са пържени картофки без малко сол или пък таратор без сол, а леща без чубрица, картофено пюре без мъничко черен пипер. Вкуса никога не би бил същият и определено няма да ни е така апетитно. И като всяко нещо подправките също имат своята история, която е доста по-интересна отколкото всеки от нас предполага. Така че сега е време да „подправим“ знанията си по история. Започваме!

Всичко започва преди 2000 години пр. Хр., когато първите подправки били доставени до Европа от Близкия изток. Те обаче не били сол, а канела и черен пипер. Сега обаче ако си мислите, че всички могли да се радват на новите подправки, грешите. Както вече разбрахме от солта, само най-богатите търговци и владетели са могли да подправят храната си. Те останали очаровани от новия вкус на храната и затова само след няколко месеца асортиментът от доставки се увеличил. Подправките идващи от Близкия изток обаче си оставали все така ценни и скъпи. Торбичка с шафран например се смятала за изключително луксозен подарък. Мъжете демонстрирали богатството си пред дамите на сърцето си като им подарявали дафинов лист или джинджифил. Представете си само как майка ви би реагирала днес ако баща ви ѝ подари пакетче изсушени дафинови листа...

Но тогава подправките били толкова ценни, че когато през XIV в. Римския папа забранява на християни и мюсюлмани да търгуват помежду си, европейците били толкова ядосани, че се стигнало почти до война. За щастие тя не се състояла, защото жителите на италианския град Венеция убедили папа Инокентий III да им позволи да продължат търговията. Благодарение на изключителните им права, венецианците продавали подправки на други европейци толкова скъпо, че точно тогава солта станала по-скъпа и безценна и от златото. В исторически музей в Италия дори е съхранен документ, който показва, че гражданин на Венеция е бил осъден, защото не е могъл да плати половин килограм шафран, 300 г джинджифил и 600 г индийско орехче. За малко да бъде осъден на смърт, представяте ли си!

В края на 13 век, пътешественикът из Азия Марко Поло, описва Венеция като най-важното търговско пристанище. Венеция остава водеща търговска и просперираща сила до 1498 г. Португалският изследовател Васко да Гама плава около нос Добра надежда в Африка, за да достигне до Калкута, Индия. Той се завръща с черен пипер, канела, джинджифил, бижута и сделки с индийски принцове, за да продължи търговията със стоки. През 1492 г. Христофор Колумб достигнал Америка, докато търсел по-пряк западен път към Островите на подправките. Въпреки че той не намира Островите на подправките, Колумб донася бахар, ванилия и червени чушки.

Вярвате или не, най-ранните записи за използването на подправка – сусамово семе – идва от асирийски мит. Този мит твърди, че боговете са пили сусамово вино в нощта, преди да се създаде земята. Първите истински доказателства за употребата на подправките идват от изкуството и писанията на ранните цивилизации. Йероглифите в Голямата пирамида в Гиза показват как работници ядат чесън и лук за сила. В древноегипетски папируси са намерени рецепти с анасон, кориандър, мента, шафран и др. В първата книга от Библията – Битие, по-големия от братята Йосиф съобщава за минаващи търговци с каравани от подправки, пътуващи от Гилеа до Египет. По-късно, в книгата на царете, Савската царица прави знак на почит към Цар Соломон под формата на подправки, злато и скъпоценни камъни. През 1453 г. пр. н. е. първите олимпийци на Гърция празнуват победата, окичени с венци от лаврово дърво и магданоз. Около 400 г. пр. н. е. Хипократ, гръцки лекар, изброява повече от 400 лекарства, направени от подправки и билки, половината от които ние все още използваме и днес.

Снимки: pixabay.com