Хан Аспарух

В края на 70-те години на VII в. живял владетел на име хан Кубрат. Той имал петима сина. Преди да умре, баща им заръчал да не се разделят и да живеят задружно, за да владеят много земи, а не да робуват на чуждите народи. Три години след смъртта на Кубрат синовете забравили заръката и тръгнали в различни посоки. Този, който тръгнал на запад, се наричал Аспарух, някои казват, че името му означава “сокол”. Предвождайки племето оногундури, от което произхождал и владетелският род, Аспарух преминал през реките Днепър и Днестър и се заселил в Онглос. Това била обширна земя с реки и блата.

В съседство на земите се разполагала Византия, чийто владетел бил император Константин IV Погонат. Наричали го “спасител на империята” поради победите си в битките с арабските народи. Племето на Аспарух и поданиците на Византия живеели в мир. Минали десет години и войната на Константин с арабите се ожесточила. Това дало повод на Аспарух да нападне земите по границата с Византия. Константин разгромил арабската флота и тръгнал към север, да прогони от неговите земи войниците на Аспарух. Започнала ожесточена битка. На четвъртия ден Константин решил да отиде в Месемврия, където да се лекува. Когато неговите войници разбрали, че императорът им е отплавал, побегнали и войската претърпяла поражение. Аспарух преминал Дунава и за втори път се заселил. Този път на мястото на днешна Добруджа. Там живеели славяни, които приели аспаруховото племе и сключили съюз. По този начин се образувала българската държава и неин предводител станал хан Аспарух. Столицата се наричала Плиска. През пролетта на 681 г. император Константин признал земите за български и сключил мир с Аспарух, като плащал годишен данък.