Хъкълбери Фин – най-знаменития герой в американската литература

Публикуван за първи път в далечната 1885-та година, романът на знаменития Марк Твен – „Приключенията на Хъкълбери Фин“ все още грабва много деца, а и възрастни по света. Макар и често критикувана и дори забранявана в някои библиотеки, че и определяна като „безвкусна“, „груба“ и „невежа“, книгата остава четена и издавана и до днес. Настрана от спорната си природа и нейната продължаваща популярност сред младите читатели, „Приключенията на Хъкълбери Фин“ е определена от сериозните литературни критици като шедьовър. Пък и децата, тоест вие, за които е предназначена, можете сами да определите дали е интересна или не, нали?

Хък привлича младите читатели с приключенския си дух, смелостта си и това, че може да бъде несъмнено верен приятел. Но знаете ли, че думата „huckleberry“ всъщност означава боровинка, плод, който е бил често срещан в Северна Америка, особено по онова време. Прототип на Хъкълбери обаче не са боровинките, а най-добрият приятел на Марк Твен от детството. Самият автор признава това доста по-късно, но описва приятеля си точно по същия начин: груб, немит, винаги гладен, но със златно сърце, точно такъв е и Хък. Той се наслаждава на неограничена свобода и е изцяло независим. Точно това привлича милионите читатели по света толкова години наред към неговата особа.

За първи път се запознаваме с Хъкълбери в друг роман – „Приключенията на Том Сойер“, където той е представен като най-добрият приятел на главния герой. Хък има изключително лоша съдба. Той е син на бездомен пияница и расте като бездомник и дрипльо, често прекарва нощта в празен варел от захар. Заради това често родителите на останалите деца не им позволяват да общуват с момчето. Въпреки трудностите, той обаче остава добър с хората и един ден Том Сойер решава да наруши тази забрана наложена от леля му. След като се сближават, един ден двете момчета решават да отидат дори на самотен остров далеч от предразсъдъците на всички възрастни. А и доста обичат историите за пирати и искат да видят как е да живееш като такъв. Това разбира се са само част от техните приключения. Друг път се опитват да правят страшна вещерска магия, която, предупреждаваме, е само за смели читатели. Точно това грабва децата и в крайна сметка се стига дотам, че Хък получава свои роман, в който той е главният герой, а не странният приятел на главния герой.

Романът „Приключенията на Хъкълбери Фин“ е замислен отначало като продължение на първия за Том Сойер, но в последствие Марк Твен решава да разкаже историите от името на Хък. В крайна сметка се оказва, че прави много добре, защото всички казват, че създаването му на герой като Хъкълбери е най-голямото му постижение. Американски изследователи са установили, че говорът на Хък е много близък до обикновената, простонародна южняшка реч на необразованото население, нещо повече – в книгата си „Бил ли е Хък чернокож?“ (1993) Шели Фишер Фишкин стига до заключението, че Хък говори на диалект, който е смесица от речта на белите и чернокожите от южните щати. Така Марк Твен пръв дръзва да използва езика на най-нископоставените в обществото за създаване на литературен шедьовър. След него все повече американски писатели се стремят да пишат максимално близо до живия език.