Гроздобер

Хайде с кошничките всички —
и деца, и птички!
Тръгваме на гроздобер,
дядо прати ни хабер.

Гроздето било узряло.
На лозето му натежало –
свело до земята всички
гроздове, лозички.

Щракат ножички в ръцете,
зрели падат плодовете.
Пълнят кошници и бъчви,
лепнат пръстчета несръчни.

Грее Слънчо отвисоко,
към берачите поглежда.
“Сладък дано да е сока” –
шепне си с надежда.

Цяло лято е изпращал
жарки лъчи над лозята.
За труда ни се отплаща
с грозде сладко и земята.