Дюлите узряха

Дюлите узряха,
златен плод наляха
с аромати нежни
и спомени прежни.
Мириса уханен,
спомени далечни,
смесват се и шепнат
за живот омаен.
За къщата бедна,
мамина наредба —
снимките опрени
във дюли засмени.
Отвориш вратата —
лъха аромата,
дюлите се смеят
заедно с децата.
И сега отново
дюлите узряха,
но няма я мама,
няма ги децата.

Вижте още стихотворения от Цветана Бъчева:
Да шофирам
Болното птиче
Калинке-малинке
Гроздобер
Мечо
Раче-осмокраче
Край реката