Говорещата кутия

Една сутрин отворих очи и чух, че мама и тате си говорят нещо тихичко в кухнята. Тате казваше, че той ще бъде с плосък екран, с оптична мишка. Аз не се сдържах и ги попитах, каква мишка ще си купуваме, а те ми отговориха, че е изненада и като се върна от училище ще я видя. Тръгнах за училище и си мислех непрекъснато за тази изненада. През часовете постоянно гледах часовника. Ето, че звънеца най-после би. Мама ме прибра от училище и какво да видя. Един огромен кашон вързан с розова панделка по средата! Попитах мама какво е това красиво нещо, а тя ми каза, че сега ще го отворим и ще видим. Ето, че тате дойде от работа и всички се събрахме около кашона. Аз нямах търпение да видя какво има вътре, дали има мишка??? Отворихме кашона и що да видя вътре имаше една кутия с разни копчета.
“Я чудна работа вътре нямало мишка”. Включихме разни кабели, качиха един екран на бюрото ми. Тате каза, че този екран се нарича монитор. Натиснаха едно копче и на монитора се появиха разни картинки, все едно гледахме телевизор.
“Брей, че хубава мъшинарийка”. Сега вече знам, че тази говореща кутия се нарича компютър. В нея има много неща, все едно е мозъка ми: има игри, които обичам да играя, има програми за рисуване и чертане, с него мога да говоря с моите съученици, има интернет, от които мога да чета различни неща. От моя компютър мога да гледам интересни филми и да слушам хубава музика, говоря си с мама, когато тя е на работа, а също и получавам писма в пощата си.
Въобще “Хубаво е човек да има компютър в къщи”!!
Благодаря на мама и тате, че ми го подариха!!