Гномобил

Беше лятото на 2009 година. Бях на село. Оставаха няколко седмици до започване на училището. И за мой късмет моите баби живеят една до друга и реших да навестя по-старата ми баба. Отидох с оклюмало лице и тъжен поглед. Тя ме попита какво ми е, а аз и отговорих, че ми е скучно, защото приятелките ми ги няма и няма какво да правя. Баба се разсмя и ми предложи да прочета една книга. Аз отказах, защото не обичам много да чета. Но баба каза, че тази книга много ще ми хареса. Каза да прочета няколко глави и ако не ми хареса, ще й я върна. Аз се съгласих и взех книгата.
Седнах на верандата и започнах да чета. Около мен подскачаше малкото кученце Лъки. Аз не му обърнах внимание, но той започна да подскача още по-силно и аз му се скарах. Той се прибра в колибата си и аз започнах да чета. Толкова много ми хареса тази книга, че четох близо четири часа и половина. Книгата не беше много дебела. Казваше се „Гномобил“.
Книгата беше малко скъсана и прашна, защото беше от времето на баща ми. Разказваше се за едно дете, което намира в гората, докато са на пикник, едни малки гноми и се запознава с тях. После имат много приключения заедно.
Та аз прочетох книгата за по-малко от седмица. Това лято бях прочела 7 книги, но тази беше уникална.

Участва в конкурса "Разкажете ни за любимата си книга"