любопитно

Начало | любопитно | Мечето Чито

Мечето Чито

Венелина | 2010-09-16

Мечето Чито

Аз ще ви разкажа за книгата "Мустаците на котарака Моро". Тази книга я намерих един ден, когато бях в баба, в нейната библиотека. Занесох книгата вкъщи и веднага започнах да я чета. В тази книга има 34 приказки. Аз ще ви разкажа за "И аз искам да си троша главата".В нея се разправя за Баба
Меца и нейното внуче Мечо.

Навън времето било слънчево и топло — време за игра. А мечето Чито имало да пише домашно. Да ама на Чито му се играело. За съжаление баба му не искала и да чуе за подобно нещо. Плетяла чорапи и държала ключа на вратата си. Чито застанал до прозореца и пак казал:
— Бабо, пусни ме да играя.
— Напиши си домашното и тогава.
— Нека ма, бабо!
— Не.

Най-добрият приятел на мечето Тот, дошло пред прозореца и свирнало с уста.
И понеже Чито не излязъл навън, а продължавал да го гледа мълчаливо през прозореца, той вдигнал рамене и подминал. Когато изчезнал зад близкия ъгъл, Чито се отдръпнал от прозореца и припряно закрачил из стаята.
— Стига си вършал натам-насам! — нервира се баба му.
А Чито сопнато отговорил:
— Аз не вършея, а вървя!...
И Тот вървял, само че на улицата.
— Защото си е написал домашното.
Баба му била права. Истина бе, че Тот винаги пръв си написваше домашното и излизал да играе. А Чито пак залепи нос за стъклото на прозореца. От улицата засвирквал и друг приятел.
— Ето и Мончо дойде! — подсказа с надежда Чито.
— Не ми го давай за пример.
Той е излязъл, без да си е написал домашното. И сега баба му беше права. Много често Мончо отивал на училище без домашно. Въпреки това Чито възрази:
— Щом е така, защо го пускат да играе?
— Защото е вироглав.
— И какво от това?
— Вдигнала ръце майка му и го пуснала да си троши главата!
Чито се замислил и после попитал:
— Бабо, аз вироглав ли съм?
— Колкото Мончо, даже и повече!
— Тогава и аз искам да си троша главата!

Това беше разказа ми. Аз съм Венелина. Дано ви е харесал!