„Глад за думи“ – посланието на Петер Светина към децата по света за Международния ден на детската книга

Знаете ли, че и детските книги имат свой специален ден и празник? Той е точно днес, на 2-ри април. Този ден се отбелязва като празник на детската книга от 1967 г. по инициатива и решение на Международния съвет за детската книга (International Board on Books for Young People, IBBY). Но датата 2-ри април не е избрана случайно – на тази дата е и рожденият ден на датския писател Ханс Кристиан Андерсен (1805 – 1875 г.), който е създал едни от най-великолепните приказки на всички времена. Според този тъй чудесен писател „Няма по-хубави приказки от онези, които самият живот създава.“ Световният ден на детската книга е празник от по-особено значение. Неслучайно той се празнува отделно от Международния ден на книгата.

Всяка година на този ден националната секция, отговорна за подготовката на Международния ден на детската книга, кани свой известен писател да подготви послание към децата по света, а известен илюстратор – да създаде плакат на събитието. Домакин на празника през 2020 г. е Словения, затова посланието „Глад за думи“ е дело на словенеца Петер Светина, а плакатът – на Дамиан Степанчич. Ето и посланието на Петер Светина!

„Там, където живея аз, всяка година в края на април и началото на май храстите се разлистват, а скоро след това по клончетата им се появяват гроздове пашкули на пеперуди. Тези пашкули приличат на топчета памук или на пръснат върху храстите захарен памук. Гъсеничките лакомо поглъщат листо след листо, докато клончетата напълно оголеят. После пашкулите се отварят и от тях излитат прекрасни пеперуди. Но храстите не са унищожени. С идването на лятото клоните им отново се покриват с листа. И това се повтаря всяка година.

Тази картина сякаш рисува живота на писателите и поетите. Техните истории и стихове ги поглъщат и обезкървяват, но точно като пеперудите, когато историите са завършени, те политат по света като книги, за да намерят своите читатели. И това се случва отново и отново.

А къде отиват стиховете и историите? Познавам едно момче, на което оперираха очите. Две седмици след операцията то не можеше да прави нищо друго, освен да лежи. А след това още цял месец не му беше позволено да чете. И когато след месец и половина най-накрая момчето отвори книга, имаше чувството, че гребе думите с голяма лъжица. Все едно ги изяжда. Всъщност наистина ги изяждаше. Познавам и едно момиче, което порасна с мечтата да стане учителка. И я осъществи. Един ден тя ми каза: Когато родителите не четат на децата си, децата обедняват. Думите в стиховете и историите са храна. Не храна за тялото, не храна, която може да напълни корема, а храна за духа и душата.

Когато някой е гладен и жаден, стомахът го присвива, устата му е суха и той започва да се оглежда за нещо, което може да засити глада му – парченце хляб, купичка с ориз, риба или банан. Колкото по-голям е гладът, толкова по-малко неща забелязва човек около себе си. Той ослепява за всичко, което не е храна и не може да насити глада. Гладът за думи се проявява по друг начин – като безнадеждност, като забрава и неразбиране, като надменност. Хората, които страдат от този вид глад, не разбират, че душата им трепери от студ, че минават покрай самите себе си, без дори да се забелязват. Не разбират, че част от света им е изчезнал, избягал е от тях.

И този глад не може да се насити с нищо друго, освен със стихове и с истории. Има ли надежда хората, които никога не са се наслаждавали на думите, някога да заситят глада си? Има! Онова момче, за което ви разказах, чете почти всеки ден. Момичето, което порасна и стана учителка, чете истории на своите ученици – всеки петък, всяка седмица. И ако някога се случи да забрави, нейните ученици ѝ напомнят. А какво става с поетите и писателите? Когато дойде лято, те отново ще оживеят, а после отново ще бъдат погълнати от своите истории и стихове, за да ги нахранят с листата си и да им дадат сили да полетят по света. И така отново и отново.“