Европейският лалугер

Европейският лалугер е гризач от семейство Катерицови. Лалугерът много прилича на катерица, но за разлика от нея той живее под земята, където копае своите подземни ходове.

В България често го наричат суяк, еркюпек или земно куче. От неговия род съществуват 31 вида. У нас се среща само европейския лалугер.
Той е сравнително едър гризач. Средната дължина на тялото заедно с главата е от 146 до 240 мм. Средното му тегло е от 200 до 350 грама. Има малки ушенца, които едва се подават от тялото. Така не му пречат да рови. Опашката му е дебела и му служи за опора, когато се изправя на задните си крака.

Европейският лалугер е разпространен в югоизточна Европа. У нас той живее в Дунавската равнина, Тракийската низина, Софийското и Подбалканските полета.
Лалугерът обитава открити необработваеми места, покрити с ниска тревна растителност. Заедно с други негови събратя, лалугерът образува колонии от няколко стотици. През деня можем да ги наблюдаваме как се хранят, как пробягват през пътя, копаят своите дупки или застават прави и оглеждат околността. Основната им храна са треви и семена. Понякога се случва след жътва да се заселят в житните ниви, където се хранят с опадалите семена.

Лалугерите са активни през деня. Ако наблюдаваме тяхна колония ще забележим, че докато повечето индивиди се хранят, едно или няколко животни застават в изправено положение (поза колче) и наблюдават околността за опасности. Ако забележат такива, те предупреждават останалите, като издават характерно изсвирване и всички се изпокриват в дупките.
Годишният жизнен цикъл на лалугерите може да се раздели на два периода: активен и неактивен (зимен сън). Европейският лалугер е облигатен хибернатор т. е., той задължително изпада в зимен сън – хибернация. Хибернацията е поведенческа и физиологична адаптация на преживяване на неблагоприятни условия. Лалугерите не събират хранителни запаси, а използват енергията натрупана под формата на тлъстини, затова през лятото и ранната есен те се хранят активно. В България зимният сън на лалугерите трае около 6-7 месеца (от септември-октомври до началото на март).

Европейският лалугер обитава дупки в земята, които изкопава сам. В тях той прекарва нощта, крие се от хищници, отглежда своите малки и заспива зимния си сън. Различават се няколко вида дупки: временни, постоянни и дупки за зимен сън. Временните дупки са с просто устройство. Имат един вход/изход, една галерия без гнездова камера и служат само за временно укритие от неприятели. Постоянните дупки са сложна система от галерии и гнездови камери. Те имат по няколко входа/изхода.

Лалугерът има специално приспособление за събиране на храна – бузни торбички. Когато е на повърхността и се храни той е много уязвим от нападение от хищници. Затова набързо събира храната в тези торбовидни образувания (подобно на хамстер) и отива в дупката, където на сигурно място я сдъвква и поглъща.
Много хищници (птици и бозайници) се хранят с европейския лалугер. Много от тях са редки (включително световно застрашени) и защитени от много български и световни закони. Числеността на лалугера намалява навсякъде в Европа. Затова той е обявен за строго застрашен вид !

Включен е в много европейски и български природозащитни закони и конвенции.