Ето как понякога мечтите се сбъдват – вижте историята на Илкер Сальовлу от с. Езерче

Център за приобщаващо образование има огромното удоволствие да сподели с вас вдъхновяващата и трогателна история на седмокласника Илкер Сальовлу от ОУ „Св. Паисий Хилендарски“, с. Езерче., който е сред победителите в конкурса „На крилата на моята мечта“, провел се в рамките на национална кампания „Дни на приобщаването 2018: Дайте им крила.“ Акцентът на кампанията бе върху подкрепата, която цялата общност – семейството, бизнесът и институциите, могат да окажат на училището, за да може то да изпълни основната си мисия – да подкрепя децата ни и да им дава крила. Участниците имаха за задача да ни изпратят своята мечта и да нарисуват/изработят криле, с които да полетят.

Илкер мечтае за безброй неща, но пред всички нас той се осмели да разкрие двете си най-съкровени мечти. Първата мечта, за момента все още недостижима, е да може да ходи, за да играе наравно с приятелите си, а втората – да лети със самолет, да види света отвисоко и да се почувства сякаш има крила. Директорът на училището г-жа Зюлейха Карман, твърдо решена с цената на всичко да сбъдне мечтата му да полети, намира партньор в лицето на компания за спортна и туристическа авиация, които се отзовават и подаряват на Илкер ваучер за полет със самолет. Полетът ще се осъществи в авиационен комплекс за спортна и туристическа авиация, летище Бохот-ЛМ на 05.07.2018 г. (четвъртък) от 10:30 ч., с. Бохот, общ. Плевен. Преди обаче Илкер да полети вижте неговия вдъхновяващ и разчувстващ текст.

Здравейте, моето име е Илкер. Аз съм на 14 години и уча в село Езерче, общ. Цар Калоян, област Разград. Училището ми се казва ОУ „Свети Паисий Хилендарски“. Аз съм момче в инвалидна количка, което иска да е като приятелите си и като всички други деца, обичам да мечтая. А Вие обичате ли да мечтаете? Кога за последно се отпуснахте и се понесохте на крилете на мечтите си?

А сега се подгответе да се качите на крилата на моите мечти... мечтите на едно момче в инвалидна количка. Може би ще си кажете, „Че за какво може да мечтае такова дете?“ Когато сме деца, мечтите са неизменна част от ежедневието, че и нощите ни. Лягаме си с мечти, събуждаме се с мечти, гледаме към небето и потъваме в мечти. Мечтаем докато играем, постоянно. Аз мечтая дори и в сънищата си.

Животът не би бил толкова цветен, ако не мечтаехме. Мечтите са смисъл и са единствената причина да гледаме напред и нагоре. Моите мечти са много, но аз ще изброя само две. Едната от тях, която искам най-много е да провървя като другите и да скачам, да бягам, да играя футбол и още много неща на които гледам с огромно желание. Аз и да не мога да вървя, пак съм си нормален и моите съученици и учители ме приобщават във всички училищни и извънучилищни инициативи.

Втората ми мечта е да се кача на самолет и да видя света отвисоко и да усетя, че имам крила и летя сякаш съм над облаците. Моите мечти ми дават криле и както се казва: „Ако си роден без криле, не им пречи да израснат.“ (Коко Шанел). Аз ще оставя на моите криле да растат, защото те – мечтите ми дават сили да продължа да вярвам в тях. Вярвам, че за да постигна велики неща, аз не трябва просто да действам, но и да мечтая. Не просто да планирам, но и да вярвам. Тези мои мечти и сега да не се сбъднат, аз вярвам, че някой ден те ще се сбъднат и аз ще мога да правя всичко, което искам.

От мама знам, че „Не е вярно, че хората спират да преследват мечтите си, защото остаряват. Те остаряват, защото спират да преследват мечтите си.“ Преследвайте и Вие мечтите си... пък кой знае, може някой ден да се сбъднат!