Есенна бъркотия

Беше първият месец от есента,
по дърветата имаше кафяви и жълти листа.
На небето Облачко си пееше,
а на земята Вятърко вилнееше.
На един от клоните, които люлееше вятърът стояха Листчо и Жълтурко. Те бяха две листа нетърпеливи да паднат и да опознаят света. Вятърко беше най-големия беляджия в града.
Той обичаше да блъска дрехите от просторите, вазите от первазите и най-вече листата от дърветата.
Облачко бе едно от най-дебелите облачета в небето. Една сутрин Облачко повика Вятърко и го попита:
– Ще може ли да отидеш до дървото и да доведеш приятелите ми Листчо и Жълтурко?
– Да, разбира се! – отговори Вятърко и тръгна към земята.
Не беше много бърз, защото вместо обичайните три беше изял само една от палачинките си. През това време Листчо и Жълтурко бяха скочили от клона си и се радваха. Едно момиченце мина в близост до току-що падналите листа. То се спря, огледа се и видя две сладки листенца. Това бяха Листчо и Жълтурко. Момиченцето ги взе и им се представи.
– Здравейте, аз се казвам Лили, а вие кои сте?
– Аз съм Листчо! – обади се с тъничко гласче Листчо.
– Аз съм Жълтурко! – обади се с по-силен глас Жълтурко.
Момиченцето учудено било
какво се случило не знаело то.
Листата говорят ли или е само шега,
дали всичко това не е било на игра?
Лили ги развела из града и решила да ги остави при тяхното си дърво. Тя тръгнала, но по пътя се отбила в една книжарница за пастели, моливи и блокче. През това време Вятърко се бил спуснал и оглеждаше дървото, за да намери Листчо и Жълтурко, но не ги открил. Слезе по-ниско, но нито следа от двете листенца. Лили напазарува и тръгна. Вървя, вървя и стигна. Извади Листчо и Жълтурко и ги постави на земята. Те в хор извикаха:
– Чао Лили! Благодарим за хубавата разходка!
– Чао и от мен! – с усмивка казала Лили.
Докато те се сбогуваха, Вятърко ги откри и им каза, че Облачко ги очаква.
Вятърко ги взел на ръце
и дружно полетели те.
Стигнаха и звъннаха на звънчето. Облачко им отвори и ги покани да седнат. Той каза:
– Най-после се открихме. Искам да ви питам ще се съгласите ли да завали малко дъжд?
– Да, да! – радостно заскачаха Листчо и Жълтурко. Всички се разпръснаха, а Облачко взе една чаша пълна с вода и я изпи. Целият се поду и стана сив, излезе на вън и се разпръска.
Всички бяха щастливи и доволни!
Участва в конкурса "Щедростта на есента“