Есенен живот

Жълтеят се поля, хълмове, горички,
вън веч не пеят пойни птички.
Отлетяха нейде на далече,
отвъд кръгозора.
Дъбовете стари, климнали настрана,
опънали вечни клони
ронят те златни листа милиони.
Вънка от небето – синьо се синее,
сипят се капки едри, дъждовни.
Аз пък си седя
вътре в топлината на родната къща,
слушам как промъкнал се в капчука
на прозореца ми чука бодро
проливен есенен дъждец,
а нейде из гората малък Мечо,
си облича топлото елече
и тръгва вънка да сбира круши,
та сняг кога запръска,
да ги хрупа в топлата хралупа.

Участва в конкурса "Щедростта на есента“

Снимка: Nikko/pixabay.com