Десет прекрасни цитата от „Приключенията на Лиско“

Детските книги често крият между страниците си не просто забавления и приключения, но и вдъхновение, мъдрост и утеха, които са по детски чисти и повече от прекрасни. Много от тези думи помним дори и когато пораснем, а други забравяме по-бързо, но си е факт, че в детските книги се крие повече мъдрост отколкото подозирате. Само помислете колко често възрастните цитират Мечо Пух или малкия принц... Естествено не си мислите, че нямаме и български такива герой. Изпод перото на Атанас Джавков, познат още и като Борис Априлов са излезли едни от най-хубавите и мъдри мисли вплетени в поредицата „Десет приключения на Лиско“. Лиско по нищо не отстъпва на Мечо Пух или Пипи Дългото чорапче.

Убедете се сами, след като прочетете тези забавни и интересни цитати, а след това не забравяйте да прочетете и целите книжки!

„Светът – това е нещо много красиво – отвърна Костенурко. – Не можеш да си представиш по-красиво нещо. Направено е от вода и суша, като е спазена следната пропорция: две трети вода и една трета суша.
– Много са го разводнили – разочарова се лисичето.“

„Тежко е да си откривател — мислеше си той. — Неблагодарна работа. Уж откриваш нещо ново, а откритието ти внезапно експлодира и те прави на прах.“

„Приятно е някак си, когато проявяваш смелост, отстрани да те гледат и да си казват: брей, колко смел е този Лиско.“

„ПЕСНИЧКАТА ЗА НИЩОТО,
която Мокси изпя, вместо да се заеме със спасяването на Чими.
Гледаш — към теб идва нещо
Викаш си — е, туй е нещо.
Взираш се — то било нищо, нищо, а пък идва къмто теб.
Питаш го — как си бе, нещо.
То разговаря горещо, всъщност не казва то нищо,
нищо, а говори си със теб.
На това място Димби и Домби също запяха,
защото знаеха песента:
От нищото нещо не става,
защото си е нищо то наглед.
Но с него може да се разговаря,
наред да си е всичко, но наглед.“

„В този миг лисичето си мислеше колко хубав е светът... С всичко: бръмбари, пеперуди, пчели, мравки, моксита, димбита и домбита. Лиско си помисли и за своя кратък живот, в който му бе съдено да умира няколко пъти от орли и акули. Помисли си колко много го е страх сега от туй неизвестно същество, което може би е само нищо и никакво вещество или пък антивещество, способно да се превърне във всичко, да се преструва, ако трябва, да се прави на веселяк и в даден момент — ам!... Може би е привидение, може би има привидения, защото нищо не е доказано изцяло, а има и далечни непознати светове, които си нямат друга работа и пращат ли, пращат свои хора по разни поводи, с различни намерения; може би този Чими с извънпланетното име Чимиджимичамиджоми е пратен, за да го отвлече или погълне, сега е модерно да се постъпва така, поне в книгите, но нали книгите отразяват живота?...“

„Много ми е скучно, Домби. От няколко дни не виждам никого. Свърши приключението с куфара, свърши и приключението с варела — всички се пръснахте, няма с кого да си направим едно ново приключение.“

„Защото, Домби, има удоволствие и в яденето. Хванеш тревичката, огънеш я, почувствуваш я на езика, лапнеш я, после я погълнеш — голяма работа! Това удоволствие не може да се замени с нищо. Не ми говори пък, ако вместо трева консумираш тръни...“

„Когато видиш вирнат нос — в носа му се засмей!... А вири ли се още той — в носа му ти запей: — Внимавай, ще се спънеш, ще паднеш по лице...“

„Понеже нямахме какво да правим, като тръгвах насам, викам си, да взема да предложа и аз нещо. Разбираш ли?... Викам си, сега Димби ще дойде и ще пита какво да правим, и си викам, я да взема да измисля нещо и като ме пита какво да правим, да му кажа, си викам... Разбираш ли?“

„И така... Какво стана?... Какво се получи на практика?... Аз си вървях по пътеката както всеки ден... Чакай!... Да не би?... Не, не сънувам. Тази сутрин станах както винаги, както винаги забравих да се измия и тръгнах. Отидох на Моята Полянка. Полежах на слънце. После изядох пет или трийсет лешника. След това изядох около петдесет и три къпини... Горе-долу петдесет и три. След това се запитах защо ли все още не ме викат, когато става късно и водата в Резедавия вир е вече затоплена?... Запях и тръгнах по пътеката, която всеки ден свършваше на друго място, а днес свършва тук, където някой е поставил някаква дупка... Така че на практика се получи следното: аз щях да падна в дупката. Но не паднах, понеже съм Лиско... Такаа!. . После!... Няма после. Това е... Ако не внимавам, ще отида чак до края на дупката, който се намира не къде да е, а ДОЛУ.“

Вижте още:
12 от най-забавните и мъдри цитати от Йори