Бодлив приятел
Един ден, когато дядо се връщаше от работа ми намери на пътя един таралеж. Аз много го харесах и го кръстих Роли. Заведохме Роли на двора и му дадохме да яде различни плодове. Той се хранеше добре. В началото беше уплашен и се криеше, не искаше да излезе изпод едни дървета. Но скоро станахме приятели. Аз му говорех, а той мърдаше с муцунка, все едно ме разбира. Много му се радвах, но щастието продължи само една седмица. Една сутрин като отидох да го нахраня, Роли го нямаше. Започнах да го търся, уплаших се, от него нямаше и следа. Сигурно се беше върнал на полето,може би при своето семейство.
Така останах без бодливия си другар.
Николета , ,
Публикувано на 12.06.2008
И аз съм си намирала таралеж,обаче не го наглеждах като го пуснах и той избяга!
мартин , ,
Публикувано на 10.08.2008
намерих един в софия ма мн коли има тук да го пусна ли край искъра?
Гергана , 13 г.,
Публикувано на 09.11.2008
Съжалявам за станалото с таралежа и се надявам да намериш и други такива полски животни.
Мартин Трандев, 9 г.,
Публикувано на 31.12.2008
много съжалявам за хубавия таралеж
Летисия Венциславова, 10 г.,
Публикувано на 15.02.2009
много с1желявам.Но ше си намериш и дръго животно