Благодаря, Виолета

Виолета. Когато чуя това име, съзнанието ми започва бързо да препуска. Сърцето също. Искам да кажа толкова много неща, но от вълнение не мога да подредя мислите си и да започна.

В нашето време едно от забавленията за децата е да гледат телевизия. Всеки си има свой любим канал и никога не пропуска предаванията и сериалите по него. През 2013 година започна излъчването на „Виолета”. Както винаги, при появата на нов сериал бях развълнувана и любопитна. Доста от приятелите ми не обърнаха внимание. Това, че сериалът е латиноамерикански ги отблъсна. Причина, която досега не мога да разбера...  Може би, защото не беше американски сериал, каквито бяха и другите. И веднага си изграждаха мнение, че е безинтересен без да го бяха гледали. Но както и да е... Запазих вяра и от тогава – чак до днес с интерес изгледах всичките 240 епизода. Вече след края на тази история си давам сметка защо толкова съм се впечатлила. Беше нещо с нов сюжет и различно, което на фона на другите предавания се издигаше всеки изминал дeн. Не беше първата латиноамериканска продукция по Disney Channel, но беше единствената, която наистина привлече вниманието, което заслужаваше.

Не мога да кажа, че имам само един или двама любими герои. Виолета, Леон, Диего, Франческа, Камила, Макси, Людмила, Федерико, Нати, Бродуей, Херман, Пабло, Анджи, Бето, Грегорио и Антонио... – ако съберем посланията на всички ще се получи истинския смисъл на „Виолета”.  Виолета, Пабло и Антонио ме научиха да следвам мечтите си и никога да не се отказвам. Леон ми доказа, че ако се трудиш и си упорит няма нещо, което да не можеш да направиш или да получиш. Диего, Людмила и Грегорио показаха, че и във лошите хора се крие доброта. До тази промяна стигнаха с помощта на Франческа, Федерико и Виолета, които ми показаха, че винаги можеш да помогнеш на човек да намери положителното в себе си - само трябва да повярваш в него. От Анджи разбрах, че човек трябва да признава грешките си и да не лъже. Нати и Камила ми показаха ценността от това да се боря за приятелите си. Всички ме научиха да помагам на хората без значение националност или раса, да съм търпелива, винаги да търся доброто в хората и да съм настроена положително към всичко ново. Да вярвам в любовта и най-важното, което ме прави истински човек - да бъда добра.

Още нещо забележително, което прави „Виолета” неповторим сериал са песните и музиката. Не е нужно да си музикант, за да я разбереш. Музиката е като международен език, който не разговаря с ума на хората, а със сърцата им. Всички ще разберат основното послание на дадена песен, но на всеки тя лично ще разказва различна история и ще напомня единствени спомени.
Освен уроците, с които сами изграждаме нашия характер и съзнание, „Виолета” сътвори една магия, която е лично за мен. Помогна ми да се доближа и да открия част от себе си, която ще ми е от помощ в бъдещото ми развитие. Заради „Виолета” открих моето призвание. И то не е свързано с музиката или танците. А колкото и странно да звучи е свързано с езиците. Езикът, на който говорят е испански, песните също. А някои от тях имат версии на италиански. Тези два езика ме пренесоха в накакъв нов свят. Започнах интензивно да се интересувам от тях. Просто като гледах сериала със субтитри, когато четях текстовете на песните, биографии, интервюта... и малко по малко започнах да научавам и запомням доста думи и изрази. Стана ми интересно и даже започнах да гледам повече испански филми и да чета такива книги. Интересувах се и от граматика. В свободното си време започнах да се занимавам с това и ми доставяше удоволствие, а и научавах нещо важно и полезно. Колкото и да се отклоних от темата, ако не се бях запознала с „Виолета”, нямаше да открия призванието си. Нямаше да съм сигурна каква искам да бъда и да преследвам мечтите си. Въпреки че, това, което открих няма пряка връзка със музиката (която междудругото, е важна част от целия сериал) съм на това мнение:  Едно и също нещо може да докосне сърцата на много хора и не да ги насочи към една посока, а да отключи във всеки един човек неговото лично призвание.

Да, цялата тази история ми помогна да преоткрия света по нов начин. Запознах се с нова култура и освен че предначерта съдбата ми, „Виолета” изигра важна роля в самовъзпитанието ми и изграждането ми като човек. Ще ми липсва цялата тази история! Винаги мога да си пусна някой епизод или песен. Пак ще чувствам радост, но тя ще е леко подтиснтата и удоволствието няма да е пълно, защото ще знам, че всичко е приключило. Но все пак и хубавите неща имат край и няма как да избягаме от него.

Единственото, което мога да кажа на създателите, режисьорите, сценаристите, актьорите и целия екип е едно огромно БЛАГОДАРЯ! До нови срещи!