Бейзболът развива и ума, и тялото
Бейзболът има своите фенове навсякъде по света, включително и у нас. Но за разлика от другите спортове като футбол, волейбол и баскетбол, за бейзбола не се знае много, затова решихме да ви разкажем малко за него. Може да ви хареса и един ден да решите да го опитате.
В САЩ бейзболът често е наричан „националното развлечение на Америка“. И нищо чудно, все пак този спорт е измислен точно там и се счита за голяма част от американската история и култура.
Този спорт може да се играе от хора на всякаква възраст. Даже много често в Америка, това е не само спорт, но и много популярна игра сред децата. Колкото до бейзбола на професионално ниво в САЩ има много видове от него. Когато някое дете реши, че иска да стане професионален бейзболен играч, то започва да тренира още от малко и продължава да развива уменията си цял живот. Всеки малък град в Америка има свой отбор по бейзбол. Всяка година там се правят много на брой и най-различни шампионати и турнири свързани с този спорт.
Бейзболът е спорт, който съчетава в себе си както физическа активност така и умствена. Много от играчите в този спорт, освен че трябва да могат да тичат бързо или да удрят силно, трябва и да могат да предвиждат ходовете на противника, да виждат слабите му места, малко като при шаха. :-) Тази способност особено много трябва да се владее от т. нар. „питчер“, защото неговата цел в играта е да хвърли топката, така че да я направи трудна за удар. Общото умение, което всички бейзболни играчи трябва да имат е комбинация от множество способности, като сила, бързина, умения за работа в екип. Всъщност необходимостта от тези най-различни похвати и използването им в една игра прави бейзбола толкова интересен спорт. Освен това, за разлика от други популярни спортове, като футбол например, в бейзбола няма определено време, за което да се играе. Един бейзболен мач, може да продължи от няколко часа до цял ден. Това му дава предимството да бъде относително лек, методичен, стратегически и интересен спорт. Всъщност стратегия, работа в екип и хитрост са ключовите елементи за спечелване на игра на бейзбол.
Бейзболът има и много богата история. Смята се, че той като спорт е съществувал още от 1344 година. А също така че и много други спортове, както в миналото, така и днес, имат доста допирни точки с него, което кара някои хора да мислят, че тези спортове всъщност са произлезли от бейзбола.
Правилата на този спорт може би на пръв поглед изглеждат трудни, но всъщност, ако ги прочетете и опитате на практика ще видите, че изобщо не е трудно, а даже приятно да се играе бейзбол. Основните правила за него са следните:
Целта на играта е да се отбележат повече точки. Точка се взема, когато играчът направи пълна обиколка (рън) на четирите бази, които лежат по краищата на поле с формата на квадрат. Играе се от два отбора, всеки от по 9 играча. Единият отбор подава топката и защитава полето, а другият – удря топката и се стреми да завземе повече бази и да отбележи точка. Всеки мач се състои от 9 ининга, като при всеки ининг ролите на нападащ и защитаващ се отбор се сменят.
Играта започва когато играчът от защитаващия полето отбор (питчерът), стоящ в центъра на бейзболното поле, се опитва да подаде топката на своя съотборник (кетчер) през играч от противниковия отбор, заел позиция пред него на хоума от отбора на съперника и държащ бата (батер). Целта на кетчера е да защитава хоума, като лови топките, които батерът изпуска.
Ако батерът удари топката, побягва, за да завземе първа база. Ако негови съотборници вече са завзели бази (рънъри), те също могат да тръгнат към следваща база, за да не бъдат изместени, когато батерът стигне до тях. Защитаващият полето отбор се стреми да улови ударената топка и бързо да я подаде към защитника на базата, към която батерът или друг негов съотборник тича. Ако топката бъде уловена във въздуха, батерът изгаря, а останалите му съотборници (завзели бази) си стоят по местата. Ето защо се избягват удари с голяма парабола, които дават възможност това да стане. Когато играч на нападащия отбор бъде докоснат от съперника с топката, той е изгорен. Поради това бягащите до базите понякога ги завземат с пързаляне (слайдинг) – за да не бъдат докоснати с топката.
Ако батерът не удари топката при 3 „добри“ хвърляния (страйка), е вън от играта и на негово място застава следващият батер. Трябва да се знае, че батер не е точно определена длъжност. Така се нарича всеки противников играч, заел позиция на началната точка (хоума). При трима играчи в аут, инингът свършва и започва друг, като ролите на двата отбора се сменят. За „добро“ се счита това хвърляне на питчера, което попада в определена зона над хоума, ограничена между коленете и гърдите на батера. Ако питчер допусне 4 „лоши“ (бол) хвърляния, батерът получава служебно първа база. Играчите по базите се наричат съответно първи бейзмен, втори бейзмен и трети бейзмен.
Ако батерът обиколи всички бази и се върне в хоума за един удар, той регистрира хоумрън.
Това е бейзболът! Интересна игра. Хвърляш – хващаш, удряш – тичаш, отбелязваш точка и разбира се, докато правиш тези неща, измисляш стратегии.
