Аз се казвам Памела

Здравейте! Аз се казвам Памела. Туркиня съм и живея в с. Лозен, общ. Стражица, обл. Велико Търново.Тази година ще бъда в трети клас. В моето село няма училище и уча в с. Камен. Всеки ден ни возят с автобуси. В училище имаме компютри, но няма интернет. Но учителката ни - г-жа Георгиева често ни разказва за Вашия сайт. Носи и ни показва Ваши страници. От нея научихме много за компютрите. И ни е интересно да четем какво пишат нашите съученици от други училища. За това я помолих да Ви изпрати това писмо. Не мислете, че тя го е писала. Но ще й дам да го прочете преди да го изпрати. Аз посрещнах с радост 15 септември. Обичам да ходя на училище. Там имам приятели. Обичам и госпожата си. Тя знае много и ни разказва неща, които ги няма в учебниците, но с които опознаваме света. Когато сутринта отидох на училище целият двор беше пълен с ученици. И децата, и учителите бяха празнично облечени. Звучеше музика. Беше много хубаво. Само че мама се разплака. Госпожата ми даде да рецитирам "Аз съм българче". Мама после каза, че се разплакала, защото госпожата не ме дели от българчетата. Тя никога не го прави. Мога много да разказвам за учителката си , за училището и съучениците си. Но не знам дали Ви е интересно. Нямам снимка да Ви пратя. Но г-жа Георгиева обща, че ще донесе цифров апарат и ще ми покаже как да снимам. Тогава ще изпратя. Много деца искаха да Ви пишат за конкурса. Но госпожата каза, че да участваме в конкурса е чест и привилгия за най-добрите и най-старателните. Радвам се, че избра мен. Но ми се иска и другите да са по-добри. На всички деца, които ще прочетат писмото ми, желая успешна учебна година.