7 добре познати ни символа, за които всъщност не знаем нищо

Всеки ден срещаме хиляди знаци и символи. Всъщност използваме някои от тях, за да изразим най-силните си чувства, когато не можем да намерим правилните думи. Замисляли ли сте се някога за произхода на тези символи? И използваме ли ги по правилния начин? Решихме да проучим подробно тези въпроси и сега ви предлагаме селекция от някои от най-известните символи, чиито значения и произход остават загадка за повечето хора.

Амперсанд („&“)

Символът за амперсанд (&) представлява латинския съюз „et“, което се равнява на английския съюз „и“. Такава лигатура (това е похват при изписването на букви, при който две или повече графеми се сливат в един символ) е приложена за първи път в Древен Рим от Тиро, личен секретар на Цицерон. За да ускори писането, Тиро изобретил система от съкращения, която станала известна като „бележките на Тирон“. Много векове по-късно амперсандът станал толкова популярен в Европа и Америка, че дълго време се радвал на честта да бъде включен в английската азбука. Действителната дума „амперсанд“ е съкращение на фразата „And per se and“, която учителите казват, след като рецитират азбуката от „A“ до „Z“. С течение на времето буквите „E“ и „T“ се сливат в символа, който използваме днес.

Сърцето

В този случай нещата са още по-недвусмислени. Въпреки популярното вярване, че „любовта обитава сърцето“, всички знаят, че формата на истинското човешко сърце няма много общо с това символично представяне. Има обаче няколко теории за произхода на символа. Когато ухажващи се лебеди се приближават един към друг в средата на езеро, техните шии се сливат във форма, подобна на символа на сърцето. В много от световните култури тези птици символизират любов, лоялност и преданост поради факта, че двойките лебеди остават заедно за цял живот.

Друга хипотеза казва, че символът на сърцето първоначално представлява женската форма. Поддръжниците на тази теория твърдят, че символът изобразява формата на женския таз. Известно е, че древните гърци придават специално значение на тази част от женската анатомия и дори строят един много специален храм на богинята Афродита. Той е уникален, защото е единственият храм в света, в който хората се покланят на задните части на някой бог. О, да, добре сте прочели, това е истината! Съществува и теория, според която този символ представлява формата на лист от бръшлян. На вазите си гърците обикновено включват листа от бръшлян в рисунки, които изобразяват Дионис – богът на винопроизводството и покровител на любовта.

Символът за блутут

През X век сл. Н. Е. Дания е управлявана от крал Харалд Блатанд, историческа фигура, известна с обединяването на датските племена в едно царство. Харалд често е бил наричан „Bluetooth“, тъй като е бил известен любител на боровинките и поне един от зъбите му е имал постоянен син оттенък. Bluetooth технологията е предназначена за обединяване на множество устройства в една мрежа. Символът, представящ тази технология, е комбинация от две скандинавски руни: „Hagall“ (или „Hagalaz“), което е аналог на латинското „H“ и „Bjarkan“ – руна, която е равна на латинската буква „B.“ Тези две руни образуват инициалите на името на Харалд Блатанд (Harald Blåtand). Между другото, първото поколение Bluetooth устройства бяха сини и – да, познахте – приличаха на зъб.

Символът на медиците

Немного хора знаят това, но символът на медицината (жезъл с крила и две змии) за първи път е приет по погрешка. Според легендата гръцкият бог Хермес (в римския пантеон Меркурий) притежавал магически жезъл Кадуцей, който приличал точно на съвременния медицински символ. Кадуцей имал силата да спира всякакви спорове и да помирява враговете, но нямал нищо общо с медицината. Простата истина е, че преди повече от сто години американските военни лекари объркали Кадуцей с пръчката на Асклепий (която изглеждала по подобен начин, но нямала крила и само една змия). Тъй като Асклепий е древногръцкият бог на лечението и медицината, грешката е напълно разбираема. Впоследствие символът се е утвърдил и сега се използва за представяне на медицината.

Символът за включено и изключено

Символът „изключване“ (или „включване“) може да бъде намерен практически на всяко устройство, но малко хора знаят за произхода му. Още през 40-те години инженерите са използвали двоична система за представяне на специфични ключове, където 1 означава включено и 0 означава изключено. През следващите десетилетия те се трансформират в знак, който се отличава с кръг (нула) и вертикална линия (едно).

Символът за мир

Символът за мир е изобретен през 1958 г. по време на протестите срещу използването на ядрено оръжие. Символът е комбинация от семафорните сигнали за буквите „N“ и „D“, което означава „Ядрено разоръжаване“. В семафорната азбука буквата „N“ се предава чрез задържане на два флага в обърнато „V“, а буквата „D“ се образува чрез задържане на едното знаме, насочено право нагоре, а другото насочено право надолу. Налагането на тези два знака формира формата на символа на мира.

Знакът за ОК

Повечето хора интерпретират този жест с ръка като еквивалент на думите „Добре“ или „Всичко е наред“. Той обаче не се възприема навсякъде като нещо положително. Например, във Франция жестът означава, че човекът, към когото е насочен, е нула (нищо).

Има няколко теории за това откъде е дошъл този жест:

• Смята се, че знакът „ОК“ възниква като визуално допълнение към абревиатурата на „Old Kinderhook, NY“ – родното място на 8-ия президент на САЩ Мартин Ван Бюрен . По време на предизборната си кампания Ван Бюрен приел псевдоним, който звучал като първите букви от името на родния му град. Лозунгът на кампанията му бил „Old Kinderhook is O. K.“ и плакатите изобразяват лице, показващо жеста „ОК“.
• Друга подобна хипотеза гласи, че 7-ият президент на САЩ Андрю Джаксън използва този израз, когато финализира решенията си. Той често пишел „Всичко е правилно“ на немски: „Oll korrect“ или просто съкращението „ОК“.
• Още една теория казва, че жестът „ОК“ сам по себе си не е нищо друго освен мудра – ритуален жест в будизма и индуизма. Знакът символизира ученето и много будистки произведения на изкуството изобразяват Буда, който прави този жест.