13 израза, които да спрем да използваме, когато общуваме с учениците си

Да си учител е най-трудната професия в света! Макар и да има такива хора, които да мислят обратното това е факт! А тези, които твърдят обратното – просто не се сещат за всичко. Преподавателите не просто трябва да си казват урока и да си тръгват! Те трябва да предизвикват интереса на децата, да отварят очите им за света, да помагат във възпитанието, че дори и да се грижат за физическото и психическото развитие на децата, докато са в училище. Те са като втори родители и това е доста отговорно. Заради това учителите не само трябва да преподават знания, но и да внимават как говорят с учениците и как се отнасят с тях. И докато родителите могат да си позволяват да си изпускат нервите понякога без да се разбира и да им бъде простено, то учителите буквално са гледани под лупа. Заради това трябва да внимават дори какво казват. Затова споделяме с вас 13 израза, които всички употребяваме, но учителите не бива да използват, защото децата са особено чувствителни и ги нараняват повече, отколкото подозираме.

„Имаш потенциал, но не го използваш“

Учениците се чувстват обидени след този коментар и ако целта ни е била да ги предизвикаме да са по-добри, повечето губят мотивацията си. По-добре е да кажем загрижено: „Как мога да ти помогна да направиш това, на което знам, че си способен?“.

„Много съм разочарован от теб“

Разбира се, че от време на време се разочароваме от нещата, които нашите ученици правят. Резултатът от откритото изразяване на нашите чувства зависи както от начина, по който го казваме, така и от думите, които използваме. Проблемът е, че така казан коментарът ни е обърнат към миналото. По-полезен подход би бил да погледнем в бъдещето. Например: „Можеш ли да помислиш за по-добро решение, което да приложиш следващия път?“.

„Какво каза?!“

Това е предизвикателство, което минаващият край ученика учител подхвърля, след като е дочул част от прошепнати думи, които най-вероятно не е хубаво да се казват, но „Какво каза?!“ всъщност е изречение, което ескалира напрежение. Наистина ли ви интересува какво е прошепнато? По-добре да пренебрегнете най-вероятно неприятната или незначителна забележка и да продължите с урока. Невинаги е необходимо вашата дума да е последна.

„Ако ти помогна и другите ще искат да им помогна по този начин“

Не можеш да третираш всички по един и същи начин и да си справедлив. Всеки ученик се нуждае от определена, специфична грижа, защото е различен. Още повече че никой не обича да бъде възприеман като просто един от стадото. По-добре да кажем: „Не съм сигурен, че мога да направя това, но ще направя всичко възможно, за да ти помогна по един или друг начин“.

„Това е против правилата“

Правилата са общи и се отнасят за поведението. Хората могат да избират различно поведение, за да се справят с определен проблем, и то в рамките на правилата. Вместо това се опитайте да кажете: „Нека да видим дали няма начин, по който да получиш това, което ти е необходимо, и междувременно да спазим правилата“.

„Твоят брат/сестра/приятел е по-добър от теб“

Никога не сравнявайте дете с брат му или сестра му, независимо дали в положителен или отрицателен аспект. Сравненията винаги водят до проблеми, независимо от коя страна на монетата е ученикът.

„Защо не си кротък като другите ти съученици“

Това е манипулация, която цели да накара децата да седнат. Използването ѝ учи децата, че целите се постигат чрез манипулация. По-добре е да бъдем директни и да кажем: „Моля, седнете!“. Негативите на този подход надминават позитивите.

„За нищо не те бива“

Не само че е ужасно обидно, но и невярно. Това, че един ученик не се справя със задачите по математика като отличника на класа, не означава, че не може да пише хубави разкази, нали?

„Ти за кого се мислиш?“

Всъщност вие не искате да знаете за кого се мислят, а им казвате: „Ти не си важен за мен!“. Това изразява арогантност и подтиква към сблъсък между учителя и ученика.

„Никога ли не млъкваш?“

Това е опит да накарате ученика да спре да говори, като му се подиграете. Не си позволявайте да започвате изречение, отправено към дете, с: „Ти никога ли не…“ тук можете да продължите с произволен глагол – млъкваш, опитваш и т. н. Избягвайте сарказма и директно казвайте това, което чувствате.

„Сега не може, зает съм!“

Не отпращайте учениците си толкова лесно, ако имат нужда от вас. Покажете им, че ви е грижа, като кажете: „Сега съм много зает, но ти си важен за мен. Освен ако не е спешно, нека се уточним за друго време, в което ще мога да говоря. Наистина искам да чуя какво имаш да ми кажеш“.

„Ако не си признаете кой го направи, ще накажа всички“

Колективното наказание никога не е добра идея – има много причини защо трябва да го избягваме. Най-важната от тях е, че ако искаме учениците да се научат да поемат отговорност за постъпките си, те трябва да могат да предвидят резултата от своето поведение. Когато ги наказваме за нещо, което не са извършили, те научават, че светът е непредвидимо място, в което последствията нямат връзка с направените избори. Това не е нещо, което искаме децата ни да мислят, нали?

„Какъв ти е проблемът?

Този въпрос предполага дефект или недостатък на ученика. Ние всички сме несъвършени, така че всъщност въпросът е чиста обида. Какво очаквате да каже ученикът? „Имам агресивни родители?“ По-добрият подход би бил: „Виждам, че имаш някакъв проблем. Нека да го обсъдим и да намерим решение“.

Запомнете: ако учител загуби търпение и каже някои от тези неща веднъж, два пъти през годината, това е разбираемо. На повечето ученици подобни грешки няма да направят особено впечатление, когато уважават и харесват учителя. Но ако ги използвате твърде често... учениците са по-малко склонни да прощават, щом се почувстват обидени и неправилно оценени.