Зимна магия

Участва в конкурса "Цяла година зима – конкурс за приказка"

Магията е навсякъде около нас. Има всякакъв вид магия. Аз също я владея. Владея зимната магия. Сега прочетете моята история.

– Съсредоточи се, Ирина. – Каза ми моята учителка по магия Лина.

– Но, Лина, сега е лято. Как да правя зимна магия през лятото? – не разбирах аз.

– Ако се съсредоточиш, ще успееш. Хайде пробвай отново. – каза ми Лина.

Нищо не разбирах. Ние се намирахме на сред една поляна. Навън сигурно беше 30 градуса, а Лина искаше да създам сняг. Как очаква от мен да го направя при положение, че сигурно веднага ще се разтопи заради жегата.

– Затвори си очите. – заповяда ми Лина.

Послушах я без да възразявам.

– Сега се съсредоточи върху студа. Представи си, че снежинките падат на земята една след друга. Усети ги как падат върху ръката ти. Представи си, че затрупваш всичко със сняг. – Лина говореше много, много съсредоточено.

Опитах се да си го представя. Да усетя студа и как снежинките ме поръсват. Обаче единственото, което усещах, беше как слънчевите лъчи падат отгоре ми и стоплят всичко. Предадох се и си отворих очите.

– Не мога. Просто не става. – казах, гледайки разочарования поглед на Лина.

– Нищо. Сега се прибери. Утре пак ще пробваш. – каза тя, като се опита да прикрие разочарованието си.

Нищо не казах. Само кимнах и тръгнах.

Двете с Лина живеем заедно, откакто тя реши да ме обучава преди две години. Сега живеем в едно магично царство на име Седермур, но аз идвам от Земята. Въпреки, че ме обучава от две години, единственото, което мога е да създавам сняг през зимата. Но не мисля, че това е защото нямам способности. Ние с Лина почти не се упражняваме. През повечето време уча за Седермур. Седермур е магично царство, което не е нито на Земята, нито на някоя друга планета. В учебниците пише, че обикаля навсякъде по света и почти никога не спира на едно и също място за повече от ден. Двете с Лина живеем в една къщичка близо до гората.

Вече бях стигнала до къщичката. Влязох вътре и си отидох в стаята. Смятах на следващия ден да си поговоря с нея. Смятах да ѝ кажа, че се нуждая от повече тренировки.

Стана вечер. Лина се беше прибрала. Двете с нея вечеряхме в кухнята. След това отново си отидох в стаята. Реших отново да се опитам да направя сняг. Съсредоточих се максимално. Изведнъж наистина усетих студа. На ръката ми падна снежинка. Обаче оттук нататък не знаех какво да правя.

– Да бъде зима. Да има сняг. – казах все още със затворени очи

Когато обаче си отворих очите, нямаше сняг. Легнах си разочарована.

На другата сутрин се събудих от Лина.

– Ирина, ще ми помогнеш ли? Вратата заяжда. – каза ми Лина.

– Идвам. – Казах ѝ сънено.

Двете слязохме долу. Опитах се да отворя вратата, но не можах. После двете с Лина забутахме заедно. Когато вратата се отвори, и двете разбрахме защо не можеше да се отвори. Имаше натрупал сняг до коленете.

– Ирина, какво си направила? – попита ме вцепенено Лина.

– Не знам. – казах ѝ стъписано.

– Трябва да оправим това. – лина звучеше още по-притеснено. – Ела да седнем и да ми разкажеш всичко. – Добави тя.

Двете седнахме на един диван и ѝ разказах всичко. Лина побесня.

– Защо не ме пита? Щях да ти кажа какво да кажеш. Така си призовала зима, а не само малко сняг. Трябва да стигнем до царете и да им разкажем всичко, за да се доберем до тяхната библиотека. Само така ще можем да развалим заклинанието ти. – Лина говореше бързо и притеснено.

Двете с нея започнахме да вървим по снега, право към двореца. При нормални условия ни отнема около 30 минути за да стигнем, сега ни отне към час и половина. Когато влязохме вътре, веднага ни заведоха при краля и кралицата. Лина им разказа какво е станало и те веднага ни заведоха в някаква библиотека.

– Ти потърси нещо. Аз ще се върна малко по-късно. – каза ми Лина. След което изчезна някъде.

Прекарах няколко часа в четене, но нищо не намирах. Изведнъж при мен се появи някакво момиче.

– Аз съм Изида. – каза ми тя.

– Аз Ирина. – казах, без да откъсвам поглед от една книга.

– Мисля, че мога да ти помогна. Имам тайна. И съм сигурна, че само моята тайна може да ти помогне. Идваш ли? – момичето звучеше притеснено.

Нищо не ѝ казах. Само кимнах. Тя отиде до една книга. Когато я дръпна се появи тунел. Тя влезе вътре и се обърна към мен. Тръгнах след нея. Тунелът беше осветен от нещо като малки кристалчета в стената.

– Може би не знаеш, но аз съм дъщерята на краля и кралицата. Родителите ми също не знаят за моята тайна. Аз притежавам магията на лятото. Не съм им казала, защото те не приемат магията добре. В края на тунела се намира моят учител. Той знае всичко. И ако той не може да ти помогне, нищо не може. – Изида звучеше още по-притеснено отпреди малко.

Нищо не ѝ казах. Само продължих да вървя след нея. В края на тунела имаше нещо като стълб. На стълба имаше някакъв розов пламък. Той беше жив. Изведнъж пламъкът полетя и застана пред Изида.

– Изида. Единственият начин да прекратите зимата е да го направите заедно. Само така ще успеете. Трябва да излезете навън, да обедините сили и да прекратите зимата. Ако вие не успеете, нищо няма да успее. – Пламъкът каза само това и отново отиде на пиедестала.

– Да вървим. Нямаме много време. – каза Изида и тръгна към изхода.

Двете с нея излязохме пред замъка. Застанахме хванати за ръце, насред снега. Не знам какво е правила тя, но аз се концентрирах максимално върху това, снегът да изчезне. От нас засия светлина. Беше толкова силна, че не виждах нищо. Бях принудена да затворя очи.

– Да бъде лято. Да няма сняг. – Казахме двете със затворени очи.

Когато си отворих очите, около нас имаше много зеленина. Всичко беше покрито с цветя и трева. Слънцето грееше, а животните бяха навсякъде.

От онзи ден измина една година. Двете с Изида сме добри приятелки. Тя каза на родителите си за силите си и сега тренира на открито. Вече не се налага да се крие. Аз също се обучавам. Имам голям напредък откакто Лина и пламъкът работят заедно. Сега седя и чакам да видя какво ще е следващото ми приключение.