Загадката на котарака

Случило се така, че турският султан научил за чудесния котарак, който спасил своя господар от бедността. Тогава решил да го открадне, за да използва хитростта му.
Султанът изпратил войници да откраднат прочутия Котарак в чизми и да му го предадат. Те се промъкнали през нощта в замъка на маркиз дьо Караба, сграбчили четирикракия благородник и – дим да ги няма.
Скоро котаракът се оказал пред самия султан. Учудил се, ала никак не се уплашил. Помислил малко и казал:
– Ваше величество, защо съм тук?
– А защо не?
– Ще ме освободите ли, ако успея да Ви надхитря?
– Ха-ха-ха!... Опитай се.
– Добре. Ако отговорите вярно на една моя гатанка, ще остана тук. Ако не – искам да бъда свободен френски благородник.
Падишахът не очаквал това, ала все пак се съгласил. Желаел да узнае нещо интересно и необикновено.
– Господарю, какво означава кодът „ Ш-Й-И-Н-Й“? – запитал котаракът.
Султанът не разбрал нищо, но решил да изпробва думи, започващи с буквата Ш:
– Шекер?... Шахриар?... Шоколад? ...
– Не, Ваше величество. – казал любезно котаракът.
Тогава Везирът прибавил още 30 думи, но така и не отгатнал кода.
– Отговорът е: „Чизми“. Това е кодът на римския император Юлий Цезар.
– Аллах! Ти наистина си голям хитрец, котарако!
– Мерси. Скоро ще Ви изпратя гатанка от замъка на моя маркиз дьо Караба.

Победата отново била постигната с ум. Хитростта на Котарака с чизми си струвало да бъде възнаградена.

Избрах да напиша друг край на тази приказка, защото Котарака в чизми ми е любим герой. Той е съобразителен и изобретателен. С тези качества побеждава враговете си.

Участва в конкурса на „Забавното четене“