Юлия Спиридонова – Юлка: "Деца, открийте своята най-любима книга"

Юлия Спиридонова – Юлка е българска детска писателка и сценаристка. Има седем издадени книги, като на първите две е автор и илюстратор: „Гугулетата“ (1999 г.), „Приказки за гугулета“ (2000 г.), „Приключения с Джиго“ (2003 г.), романите „Тина и половина“ (2009 г.) и „Любими попътечо“ (2009 г.) – първа част от фентъзи трилогия за деца „Страната на сънищата“, спечелил конкурс за детска книга-ръкопис.

Коя е любимата ти детска книжка? И любим приказен герой?
Не знам как може човек да бъде детски писател, без да обича да чете детски книги. Аз започнах да чета във втори клас (в първи още не можех, затова). Това значи, че тази година правя тридесет години четене и препрочитане на детски книги. Толкова много хубави детски книги има! Някои любими книги си ги чета по сезони – имам си летни (например „Приключенията на Том Сойер и Хъкълбери Фин“ на Марк Твен), имам си пролетни ( „Роня дъщерята на разбойника“ на Астрид Линдгрен), имам си дори коледни – последните няколко години всяка Коледа си чета „Хари Потър“ – цялата поредица. Тя ми е коледна, някак. Не знам защо... И любими герои имам цял куп. Карлсон ми е много любим.

А как измисляш своите герои – от къде идват Джиго, Тина и останалите?
Всеки герой си идва със своята история. Джиго се появи в един детски конкурс. Сред всичките рисунки имаше една на момченце от Плевен – беше нарисувал човече с очилца, което се казваше Джиго. И тъй като идеята ми беше да измислям приказки по детски рисунки, Джиго стана главен герой в това приключение. Веднъж се разхождах с малкия си племенник в гората. Той се обърна и ме прегърна с вик: „Любими попътечо!“ И аз си казах: „Я, колко готино. Би могло да стане страхотна история с този попътечо“. След няколко месеца сънувах нощна река, а по реката плуваше лодка. В лодката имаше млад мъж и малко момченце. А на брега ги чакаше жена, която викаше: „Попътечо, любими попътечо!“ Този сън даде началото на първата част от трилогията „Страната на сънищата“. Тина пък дойде при мен заради любимката ми Гретхен Закмайер (от едноименната книга на Кристине Ньостлингер). И Тина като Гретхен е едно дебело момиче в тийн възраст, което... От тук вече Тина пое нещата.

Как човек става писател?
А, за другите хора не знам. При мен стана с много четене, после се престраших (но ми беше много трудно да го направя) и започнах да пиша. Добре, че още първите ми неща имаха успех, защото може би щях да се уплаша и да спра. За мен да си писател е нещо много сериозно и отговорно, нещо като да правиш операция. Не бива да се прави току-така, нали?

Различни ли са детските книги от тези за възрастни?
Много любими детски книги всъщност са били писани за възрастни. Например „Тримата мускетари“ или „Граф Монте Кристо“ на Дюма. Всички книги на Чарлз Дикенс са били някога „възрастни“ книги, а днес се четат най-вече от деца... Любимите на няколко поколения приключенски романи на Джек Лондон, Карл Май или Майн Рид също са писани за възрастни. В книгите, детски или не, трябва да има една добре разказана история.

Какво ново пишеш за децата в момента?
В момента завършвам втората част на трилогията „Страната на сънищата“, която ще излезе в началото на другата година. Казва се „Кралска кръв“ и е пълна с приключения, ужасни опасности, изпитания и разбира се, смях.

Пожеланието ти към българските деца?
Да открият своята най-любима книга.