Водни преживелици в Несебър

Това лято имах невероятно приключение и бих искала да разкажа за него.
С моето семейство бяхме на море. Тъй като тази година почивахме в курорт, близо до Несебър, с по-големия ми брат искахме да отидем на аквапарка  в Несебър, защото сме чували, че там е изключително забавно и има много атракциони. Успяхме да убедим мама и татко да ни заведат там в края на почивката.

И ето, че в предпоследният ден от почивката отидохме. Мама ни изпрати до входа и с брат ми останахме сами. Беше пълно с хора и с огромни пързалки. Изглеждаше прекрасно. И двамата се чудехме откъде да започнем. Оставихме си багажа на един шезлонг и се запътихме към  атракциите. Докато стигнем до върха на пързалките трябваше да изкачваме много стъпала. Първо се качихме на две не чак толкова страшни, но забавни, за да се подготвим за по-стръмните и по-големите. Като загряхме се запътихме към една от най-високите и страшни пързалки – Цунами. Тя изглежда като рампа за скейтбордисти, но е огромна. Доста ме беше страх, точно преди спасителят да ни изтласка от върха на пързалката. Даже казах на брат ми, че е по-добре да не се спускаме (ние се спускахме заедно на двоен пояс, а тези пояси са като малки, надуваеми лодки.), но той не се отказа и аз нямах друг избор. Спасителят ни изтласка и... ние полетяхме! Чувството беше изключително, невероятно! Летяхме надолу със светкавична скорост, след което поясът се запъти нагоре и от високата скорост аз се нагълтах с вода, но въобще не обърнах внимание. Движихме се  с висока скорост, докато малко по малко поясът се забави и  се насочи  право към басейна. Слязохме. Бяхме очаровани и дълго време не обелихме нито дума.

Като ни мина адреналина от тази пързалка, решихме да се спуснем на пързалката Черна дупка. Тя беше затворено пространство и вътре беше напълно тъмно. Като се качихме на върха, седнахме на пояса, спасителят ни  избута и ние започнахме да се спускаме надолу също много бързо, но не виждахме дълго време  абсолютно нищо. След малко дойде края на пързалката. За кратко се прокрадна малка светлинка и изведнъж… Потънахме  във водата, но не беше много дълбоко и успяхме да изплуваме бързо на повърхността. И тази тук ни хареса много.  

Повървяхме малко по-нататък и видяхме два трамплина, от които се скача – един по-малък и един голям. Брат ми реши да скочи от големия. Оказа се, че басейна под трамплина е 4м и 50см . Въпреки това, той все още искаше да скочи от големия трамплин, но за тази цел реши да си вземе очилата с нос, за да не му влиза вода в носа. Качи се на върха на трамплина и тъкмо да скочи и спасителят отсреща му даде знак да свали очилата. Щеше да му е трудно без очила, но той скочи. Като излезе, ми разказа колко е било хубаво и аз се престраших да скоча, но от малко по-малкия трамплин. Качих се на върха му, малко се поколебах, но не можех да сляза, защото всички щяха да ме помислят за страхлива и скочих. Беше невероятно! Влезе ми вода в носа, също така потънах на дълбоко, но важното беше, че усещането беше страхотно и успешно излязох от басейна.

Качихме се на още няколко пързалки и с брат ми решихме да се ориентираме, защото оставаха 20 мин. до затваряне на Аквапарка. Но той ми предложи преди да си тръгнем да отидем в един басейн, в който се придвижваш чрез вълни. Оказа се че вече са спрели пързалките и нямаше вълни. Аз, брат ми и още няколко човека заседнахме. Трябваше с усилия да се придвижим до края на басейна и ни отне 20 мин., но успешно излязохме. Отидохме до шезлонгите и се обадихме на мама.

Привечер се прибрах  уморена от приключения и с брат ми разказахме на мама и татко и щом легнах веднага заспах сладък и дълбок сън.

Участва в конкурса „Моето невероятно лятно приключение“