Виртуалният свят и аз

Сякаш закономерно Бог създаде света и човека, но човекът доразви света, създавайки компютъра. Сега всеки може да контролира напълно поне едно-единствено нещо в живота си. Нещо, което не е зависимо от случайността или съдбата, а само от малко повече технически познания. Това е компютърът! Но компютърът без интернет е като тяло без душа. В интернет можеш да бъдеш който поискаш, без значение кой си всъщност. Да споделиш мислите си, без да се страхуваш, че някой ще те съди за тях; да намериш нужната ти информация и да се забавляваш, както поискаш. Може би заради това много от хората стават зависими от интернет. В него те откриват всичко, което им е необходимо. За някои от тях той е дори спасение от жестоката реалност. Виртуалният свят почти наподобява онези светове, които рисуваме в главите си. Онези, в които ние сме главни герои и където ние контролираме събитията, както сметнем за правилно. Интернет за мен е второто измерение на нашия свят. Онази друга реалност, която е едновременно близка и далечна, позната и чужда... но и по собствен начин безгранична. Тази реалност, в която ти избираш какво да направиш, с кого да говориш и каква информация да получиш и дадеш.

Аз имам компютър с интернет от близо седем години. За този период от време научих много за възможностите и недостатъците на виртуалния свят. Прави са тези, които казват, че човек се учи единствено от опита си... Натрупах голям опит с времето и вече знам как да се държа и как да се пазя в интернет. В началото неслучайно споменах, че човек харесва виртуалната реалност, защото в нея може да бъде какъвто си поиска. Точно затова трябва винаги да имаме едно наум за фактите, които споделяме с нашите интернет приятели и да помним, че не можем да сме сигурни кой седи от другата страна! Въпреки всичко в интернет аз винаги съм себе си. Не се крия под т.нар. „никнейм”, нито се страхувам да застана с името си зад коментари и публикации. Човек трябва да се научи да носи отговорност за думите, които казва както в реалността, така и в интернет, ето защо не е редно да се крие под измислена самоличност! Всеки от нас трябва преди всичко да е себе си и да се гордее с това, което е. Технологиите несъмнено ни дават огромна свобода. Това, обаче, е както положително, така и отрицателно. Докато аз съм честна със самоличността си, има стотици други хора, които не са. Причините са различни. Някои го правят от съображения за сигурност, други – от страх, че мислите, които споделят, няма да бъдат възприети добре от останалите. Често хората крият самоличността си и с користни цели. Например много педофили примамват деца чрез интернет, представяйки се за лица на тяхната възраст. Това наистина се случва! И затова ние трябва да имаме едно наум за всяка възможна опасност. В интернет можем да сме себе си, но можем и да подхранваме чуждите представи за това кои сме. Същата възможност точно като нас има и всеки от нашите „интернет приятели”. Съветвам всички добре да обмислят каква информация споделят с хората, с които си пишат в сайтовете за запознанства и скайп. Не всички хора на Земята са честни и почтени, но днес почти всички имат известна компютърна грамотност. Това прави голяма възможността да попаднем на недоброжелатели по всяко време на денонощието. Като млад човек, подобно на своите връстници, също използвам скайп и фейсбук; също като тях и аз имам за приятели хора, които познавам само в интернет. С някои от тях „чатя” от почти седем години и през това време никога не сме се виждали. Това определено се дължи на моите съображения за сигурност и ще продължава да е така, докато не стана достатъчно голяма да вземам сама решения. Никога не съм давала лична информация, адрес или телефон на тези хора, нито съм им споменавала за видими белези относно вида на жилището ми. С тях обикновено си споделям неща, които трудно бих казала на околните ми. Това са мисли, проблеми, разочарования и чувства, които понякога имам нужда да разкрия. В такива моменти търся помощта на моите интернет приятели. Те винаги „изслушват” проблемите ми и предлагат своите съвети за разрешаването им. Същото правя и аз, когато те имат нужда от това. Макар и от разстояние, чувствам тези няколко човека доста близки. Те винаги са на линия в скайп или фейсбук и винаги мога да споделя с тях онова, което ме измъчва. Понякога тези хора сякаш компенсират отсъствието на някой добър приятел в обкръжението ми и се явяват истинско спасение за мен. Много често имам чувството, че ако не споделя проблемите си с някого, това ще ме съсипе. И може би тук глобалната мрежа се явява като спасителен пояс. Колкото и опасности да крие, близостта с хората е възможна! Най-вече, защото те не знаят къде си, нито кой си и дори не те виждат, докато не пожелаеш сам това. Просто им разкриваш душата и терзанията си, за да ти олекне. Понякога става така, че тези далечни приятели знаят много повече за проблемите ти, отколкото истинските до теб. А всъщност защо аз и толкова други като мен споделяме с хора, които е възможно никога да не видим? Май отговорът се крие в самия въпрос. Те не са част от истинския ни живот и не могат да кажат това, което им разкриваме на никого от обкръжението ни. По същата причина не можем да се скараме с тези хора, нито да ги намразим. Те продължават да бъдат обикновени интернет потребители, които просто някъде там са съпричастни с болката ни. Но на фона на този „спасителен пояс” всичко остава една огромна илюзия... Само хора, които мислят и чувстват като нас, но зад екран, забулен от мистерия.

Освен за запознанства и чатене с приятелите ми, използвам интернет и за други цели. Често търся помощ за уроците и домашните в училище. Допълнително намирам данни за любимите си филми и певци, информирам се за новините от света и дори пазарувам. Понякога тегля игри за компютъра ми или ги играя онлайн. В игри като „Конквистадор”, освен знанията си в разнообразни среди, развивам и бързината на мисълта си. Това според родителите ми и самата мен е едновременно полезно и развлекателно. Нещата, които мога да правя в този различен свят, не се свеждат само до това. Необятни са възможностите, които той ми предоставя. Важно е само аз и всички останали да ги използваме с мярка и за благородни цели. Да уважаваме останалите потребители и да се отнасяме с тях така, както бихме искали и те да се отнасят с нас.

Моето виртуално „аз” представлява добронамерен и ученолюбив потребител, отворен към новото и различното; готов да опознае хората и света във всеки един момент, но и достатъчно предпазлив, за да не допусне да попадне в опасност.

Участва в конкурса "Аз и интернет"