Вълшебството да си Дядо Коледа

Беше Бъдни вечер. Бях  се проснала на леглото, завита  през глава и се чудех какво  ли ще се случи през нощта. Обичам Коледа най-вече защото на сутринта под елхата е пълно с подаръци. И така си лежах до късно в очакване на Дядо Коледа! Но изведнъж затворих очи...

Много далеч на север, сред снега, имало една голяма къща. Нейните прозорчета винаги светели и вътре се разнасял прекрасен аромат. Сигурно ще кажете, че това е къщата на някое хубаво, спокойно семейство? Не- това е работилницата на Дядо Коледа. Пред нея стояха деветте елена, впрегнати в летящата шейна. Аз ги заобиколих, отидох до вратата и почуках. Изведнъж, както зъзнех на студа, ключалката щракна и на прага се показа едно малко елфче. То беше облечено с много смешни и сладурски дрехи и имаше остри, големи уши. Аз го огледах и веднага забелязах, че съм облечена с абсолютно същите дрехи. Едва сдържах смеха си и казах:
– Здравей, аз се казвам  Мими, а ти?
– О, аз съм едно от  елфчетата на Дядо Коледа. Името  ми е Лили. Искаш ли да те  разведа из работилницата?
– Да, разбира се, стига Дядо  Коледа да разреши!
– Той е най-милият човек, когото познавам и съм сигурна, че няма да има нищо против!
И така , аз и Лили  влязохме в работилницата.Тя ме  поведе през огромния коридор. Както си вървяхме Лили спря  пред една врата. Тя ме хвана  за ръка и прошепна в ухото  ми:
– Мими, това е стаята  на Дядо Коледа.

Аз кимнах. Елфчето  протегна ръка и натисна резето. Вратата се отвори. В уютната  стая, точно до елхата, седеше  Дядо Коледа. Той беше затрупан с писма, но въпреки тази тежка работа беше усмихнат и весел.
Аз му се представих  и той продума с мек глас:
– Мими, ти си едно наистина  добро момиче и заслужаваш  да помагаш в работилницата  ми!
Той стана от стола, дойде при мен и Лили и ни прегърна. Аз усетих, че се стоплям.Това сигурно се дължеше на добрия старец.
Точно тогава в стаята влезе едно елфче, което носеше голяма торба с писма.  Дядо Коледа му благодари и то излезе. Необикновенният човек ни предложи да четем писмата с него. Ние се съгласихме .

 Тогава Дядо Коледа стана и отвори прозореца, за да влезе свеж въздух. Отворихме чувала и изведнъж едно от писмата политна през прозореца. Аз и Лили светкавично се затичахме навън. Когато излязохме, писмото летеше все по-далеч и по-далеч.  Ние видяхме, че то се закачи на клоните на едно дръвче и се запътихме към него. Когато стигнахме Лили скочи и се опита да го хване, но не успя. След това пробвах аз и за щастие улових писмото. После доволни се затичахме към работилницата. Когато стигнахме Дядо Коледа стоеше задъхан до елените. Ние се приближихме до него и му показахме писмото. Той много ни благодари и влезе вътре. Ние го последвахме.
В стаята беше спокойно и топло. Дядо Коледа седна на стола си.
– Искате ли да прочетем  първо това писмо?
– Разбира се, че искаме! –  усмихна се Лили.
– Може ли  аз да го прочета?
Той и подаде писмото и тя зачете на глас.
Когато свърши Лили промълви:
– Но това писмо е от  едно малко сираче, най-отдолу  го пише!
Дядо Коледа погледна заинтригуван и зачете пак писмото. Когато свърши той тихо каза:
– Това детенце много  ще се зарадва, ако за Коледа  получи едно прекрасно семейство! Хайде да потърсим помощта  на Баба Коледа!
Ние мигом се съгласихме, след което отидохме при Баба Коледа.
По коридорите цареше тишина.Дядо Коледа се дръпна встрани и отвори вратите.Тримата пристъпихме през прага на стаята. Тогава иззад елхата се показа една възрастна жена. Дядо Коледа веднага и разказа за сирачето и я помоли за помощ.
Баба Коледа рече:
– На Бъдни вечер всичко  ще се нареди по местата  си и детето ще се сдобие  с хубаво семейство. Бъдете сигурни  в това!

Дойде Бъдни вечер. Навън валеше сняг, а в работилницата цареше пълен хаос. Единствено в стаята на Баба Коледа беше спокойно.Тя много искаше да помогне на сирачето. Хрумна и страхотна идея. Старицата  отиде до шкафа и го отвори. Оттам взе една стъклена топка и малка торбичка.Сложи торбичката на масата и разтръска силно топката.Тогава от едната страна на топката се появиха мъж и жена, които украсяваха елхата и си говореха колко искат да имат момиченце с дълги руси плитчици и блестящи сини очи.. От другата страна на топката се появи същото момиченце, за което те мечтаеха.
Баба Коледа бръкна в торбичката и извади шепа бели снежинки. Тя се поръси с тях и мигом се превърна в красива фея с дълга бяла рокля.
Феята се приближи към прозореца, отвори го и литна навън към детския дом.
Там всички деца бяха заспали, но до елхата стоеше будно точно това момиченце, което тя търсела. Баба Коледа отиде до него, хвана го за ръка и двете полетяха към неговите бъдещи родители.
Всички били много, много щастливи!

 В този момент аз отворих очи. Явно това е било един вълшебен сън! Видях, че под елхата е пълно с подаръци. Извиках семейството си, за да ги разгледаме. Тогава те дойдоха и веселбата започна!