Вълшебната история на „Лешникотрошачката“

Щом ноември се изниже неусетно и дойде декември, всеки от нас в един момент го обхваща коледното настроение. Понякога нарочно, а понякога съвсем случайно усещаме как започваме да си мислим за украсяването на елхата, поставянето на шарени лампички у дома, а защо не и гледането на коледни филми или четенето на коледни приказки. Вярно, че това можем да правим дори и през лятото, но през декември всичко си е много по-хубаво и много по-тематично и носи подходящото празнично настроение. Знаете ли обаче, че много хора имат и други празнични лични традиции. Така например ходят на опера или балет. Да, има много коледни опери и балети, които изглеждат още по-магически през декември.

Така например има един наистина много известен балет, чиято история наскоро беше издадена дори на книга у нас. Той разказва магическите приключения на едно малко момиче на име Клара (а понякога и Маша) и нейната коледна играчка, която оживява. Действието се развива в малко немско градче. В коледната нощ момичето получава от кръстника си Дроселмайер дървена играчка – лешникотрошачка с форма на войник. След като гостите се разотиват, Клара остава сама. Точно в полунощ всички кукли и играчки оживяват и започват да воюват с армията на сивите мишки, предвождани от своя цар. Лешникотрошачката се превръща в красив младеж – принц. Двамата с Клара започват пътешествие из приказната Страна на сладкишите до столицата Конфитюренбург и по пътя си срещат множество феи и всевъзможни оживели лакомства. Накрая след всички приключения момичето се събужда и осъзнава, че това е било просто един прекрасен коледен сън.

Повечето от вас вече се досещат, че тази приказна история принадлежи на балета „Лешникотрошачката“. Все пак повторихме думата няколко пъти. Днес този балет е най-популярният в света и въпреки известността си много хора не знаят неговата интересна история, която е почти толкова магическа като сюжета му. Обзалагаме се, че не знаехте, че „Лешникотрошачката“ отначало въобще не е била балет. Вместо това първоначално е била просто приказка написана през 1816 година от немския писател Ернст Теодор Амадеус Хофман. Неговата оригинална история озаглавена „Лешникотрошачката и царят на мишките“ в действителност е била дори малко по-мрачна и плашеща, отколкото тази от балета. Той от своя страна е адаптация на тази оригинална история на Хофман оформена от френския автор Александър Дюма-баща, който направил историята не толкова страшна и малко по-коледна. Това, забележете, все още не означава, че „Лешникотрошачката“ вече е била балет.

Самият балет е създаден чак през 1891 година по поръчка на Иван Вельовски, директор на тогавашната Московска опера. Така балетът бива създаден от историята на Дюма, която пък е създадена от историята на Хофман. Доста сложничко, а? Да не говорим, че първото представяне на „Лешникотрошачката“ като танц се е случило една година след това, седмица преди Коледа през 1892 година. Освен това в създаването му са участвали и хореографите Мариус Петипа и Лев Иванов, които е трябвало да измислят танца, а пък музиката е създадена от Пьотр Илич Чайковски.

Сега сигурно си мислите, че след като е толкова известен, танцът е постигнал огромен успех веднага, но това изобщо не е вярно. Първите няколко представления са гледани едва от 50 човека. Успехът на „Лешникотрошачката“ идва едва 20 години след създаването ѝ, когато част от музиката на Чайковски е използвана във филм и се превръща в една от най-известните му творби. Днес точно тази музика е една от най-разпознаваемите и наред с други песни се е превърнала в коледен химн, който радва милиони хора по света. Първото изпълнение на балета на сцена извън Русия се случва едва през 1950 година в Ню Йорк, когато започва да расте и неговата популярност.

Сега остава да ви кажем, че ако никога не сте гледали „Лешникотрошачката“ трябва да си пуснете видеото, за да видите какво сте изпуснали.