В невероятния свят на 3D филмите

Гледали ли сте някога 3D филм? Готин е, нали? Определено е и доста по-различно от обикновените филми! Дава ти съвсем ново усещане, сякаш ако се пресегнеш можеш да пипнеш онзи пухкав домашен любимец на главния герой или пък сякаш тази птица лети право срещу теб. А защо не и сякаш това чудовище е готово да те погълне? Със сигурност 3D филмите не са никак обикновени и ни дават възможност да изживеем изкуството на киното по съвсем нов и много по-истински начин! Нали си знаете, че освен това 3D е съкращение, което означава триизмерно или на английски „three-dimensional“. Но замисляли ли сте се някога как точно се постига този ефект. Дали пък когато си сложите очилата актьорите не се появяват наистина пред вас, някаква магия ли се прави на лентата или е нещо друго? Определено си струва да разберете!

Нека започнем оттам, че триизмерният ефект е свойство на пространството около вас. Той се отнася към удължаването на предметите в определена посока. Така например обикновените (двуизмерни филми) и техните кадри имат две измерения: дължина и ширина. Ако все още не е ясно, представете си лист хартия с рисунка на него. Тази картина или по-скоро листът има дължина и ширина, нали? С двуизмерните филми работата е съвсем същата. Много неща в реалния свят обаче имат три измерения. Третото измерение се нарича дълбочина. Представете си как пред вас стои един куб. Той не само е дълъг и широк, но можете да го разгледате и отзад, отпред и отстрани. Ето това е дълбочината. По същия начин, когато гледате обикновен филм вие не можете да го „видите отстрани“, но при 3D филмите има и дълбочина, която ви дава усещането за нещо истинско и реално. Виждате автомобили, които се приближават към вас с пълна скорост или снежинки, които се носят във въздуха и сякаш можете да ги докоснете. Съвременните технологии са невероятни, нали? Но как точно успяват да постигнат това?

Знаете, че успяваме да възприемаме дълбочината и виждаме реалния свят в три измерения. Това е така благодарение на така нареченото бинокулярно зрение. Не, това не означава да гледаш през бинокъл. Това означава, че имаме две очи, които са на приблизително 7 сантиметра едно от друго. Казваме ви това, защото има много голяма връзка с невероятните филми. Двете очи, разположени на известно разстояние едно от друго помагат да виждаме света триизмерен. Макар и да не се усеща толкова много всяко око вижда света от малко по-различна точка. Знаете ли, това последното можете да видите веднага. Вгледайте се в близкия до вас предмет. Сега затворете едното си око, а след това го отворете и затворете другото. Виждате различно, нали? Вашият мозък „взима“ тези два леко различаващи се образа на света и прави необходимото, за да ви създаде чувство за дълбочина. За да разберете по-добре можете да си направите и още един експеримент: помолете някой приятел да хвърля към вас топка и вие да я хващате. Направете това няколко пъти, а след това затворете едното си око и пак се опитайте да я хванете. По-трудно е, нали?

За общата работа на мозъка и очите си има и специална дума, нарича се стереоскопия. Същото е и с 3D филмите. Създателите им се опитват да дублират стереоскопията с помощта на съвременните технологии. Има няколко различни типа 3D технология, които се използват днес, но в общи линии правят едно и също. 3D филмите и тези смешни очила, които слагате, когато гледате такъв филм, работят заедно, за да „изпратят“ на вашите очи различни гледни точки на едно и също изображение. В зависимост от използваната технология, очилата притежават специални стъкла, цветни филтри или поляризиращи лещи, а за останалата част от ефектите е отговорен мозъкът ви. Например, за по-стари (и някои по-нови) 3D филми трябват специални червени и сини (понякога червени и зелени) очила. Изображенията се прожектират в онези цветове – червени и сини и специалните очила гарантират, че всяко око получава само едно от изображенията. А след това мозъкът ви ги „събира“, както когато гледате реалния свят и ето ви 3D ефект!

По-новите филми използват поляризирани очила, които се възползват от факта, че светлината може да бъде поляризирана или да има различни ориентации. Новите 3D очила с поляризирани лещи не се нуждаят от отделни цветове и могат да дадат много по-реалистично изживяване. Но какъвто и да е ефектът, мозъкът ви отговаря за по-голямата част от страхотното триизмерно изживяване. Самите 3D пък се правят като се снимат няколко едни и същи и същевременно леко различни кадъра на една и съща сцена. За да се получи добро 3D изображение няколко кадъра се заснемат от няколко различни камери под определен ъгъл. Това се постига като на специална платформа има две или повече камери, закрепени на такова място, което имитира позицията на човешките очи върху лицето. А за анимационните филми се използва същата технология. Само дето се рисува! Аниматорите създават две версии на всеки отделен кадър.