Ужасии в замъка

Някога в най-северните и страшни части на страната имало малко, но много мистериозно селце. Веднъж, когато синът Матей и дъщерята Джулия на семейство Франчестъл, играели вечерта, те забелязали на отсрещния хълм висока и страховита черна къща. Точно преди да тръгнат към нея, майка им Шейла ги извикала за вечеря.

На сутринта, малко преди обяд, те тръгнали към мистериозната къща, за да я разгледат. Странно, обаче, пътят им се сторил много по-дълъг отколкото очаквали. Както вървели, те стигнали до страховита гора, пред която имало табела с надпис: „Страшната гора на дърветата Хелоуинтон“. Те се изплашили, но продължили. След тази табела, следвала друга, на която пишело: „Не влизай!“ Въпреки това, те продължили и навлезли в гората. Вътре имало високи, черни, страшни и сухи дървета. Както вървели, нещо ударило момчето, но когато се обърнали, там нямало нищо и никого, а само стари и изгнили клони на дърветата. Те продължили със страх, но отново нещо ударило, този път Джулия. Когато отново се обърнали, там били само сухите клони на дърветата. Вървейки, Матей се блъснал в едно от странните дървета.
– Хей, внимавай къде ходиш! – обадил се някакъв дълбок и страшен глас.
Когато се обърнали, те видели, че дървото е живо.
– А-а-а-а-а, но ти говориш, ти имаш очи и уста! – казали децата.
– Да, всички дървета в тази гора имаме. И вие имате, защо се стряскате? Ние сме дърветата Хелоуинтон, магически сме. – добавило дървото.
– Но как? – отвърнала Джулия.
– Така сме създадени. А вие накъде сте се запътили? – добавило отново дървото.
В този момент в тях вперили поглед стотици очи, страшни и големи.
– Към мистериозния замък. – отговорили децата.
– О-о-о, там никой не смее да отиде! – възкликнало дървото.
– Ние ще отидем. А той накъде се намира?
– Право напред, към хълма.

Децата продължили пътя си. Стигнали до някакъв пуст и тих мост. Когато стъпили върху него, се показали малки и много грозни гноми с големи и сиви бради, всеки с тризъбец и голяма конусовидна шапка.
– Махайте се оттук! Това е наша територия. Какво правите тук? Не трябва да идвате тук! – проговорили злобно те.
– Ние сме Матей и Джулия. Тръгнали сме към мистериозния замък отсреща.
– И защо трябва да ви вярваме, като можем да ви изядем?! Вие може да сте лъжци и измамници, които искат да ни напакостят.
– Не, не, заклеваме се, преди малко бяхме в гората при дърветата Хелоуинтон.
Щом чули това, гномите се изплашили.
– Вие сте били при онези страшни дървета? Бягайте, братя гноми, бягайте! Те са могъщи войни.

И гномите се скрили в гората. Децата продължили. След малко, най-накрая, стигнали до замъка. Той бил заобиколен от огромни стени. На портата, от двата края, имало статуи на два черни и страшни дяволи. Децата влезли. В двора имало само няколко изсъхнали дървета и една табела на която пишело: „Имението на страшния вампир“. От небето се чувал само звук от граченето на много гарги.
– Га-га, га-га!
И тъй като вече било вечер, Матей и Джулия много се изплашили. Отишли до вратата и потропали.
– Влезте! – чул се глас отвътре и вратата се отворила.
– Очаквах ви! – отново се обадил този глас.
Те се поогледали, но нямало никого. Изведнъж от нищото се показал един дух.
– Бау! – извикал духът.
– А-а-а! – разпищели се децата и тръгнали да бягат.
– Но защо бягате? Нищо няма да ви направя, деца!
Но те продължили да бягат изплашено, докато не се оплели в гигантска паяжина. В този момент към тях се приближил огромен паяк. Отворил огромната си уста и се готвел да ги изяде.
– Спри, Спайк, те са гости, а не храна! – обадил се ядосано духът. – Аз съм Ван Де Жун, най-страшният вампир срещан някога, докато вещицата Матилда не ме превърна в дух. А сега бродя в моя дом с любимеца си Спайк. Вас какво ви води насам? – попитал духът.
– Дойдохме, за да проверим какво има тук. – отвърнали децата.
Тогава статуята на злия черен рицар оживяла и започнала да ги преследва със стоманения си меч. Децата избягали от замъка, прибрали се на бегом и никога повече не се завърнали там.

Участва в конкурса „Страхо-о-овит конкурс! Достатъчно смели ли сте, за да участвате?“