Училищни спомени в рими

Лятната ваканция почти приключи и е време вече да се учи. Днес ще се опитам да ви разкажа в рими, за моите училищни спомени любими…
Помня, как в първи клас влязох със захлас… Как запознах се с всичките деца и как научих се да пиша и чета!
В час, с Читанка в ръка, аз откривах на приказките мъдростта. Те разказваха ми за Неволята, за Котаран, за Къщовник, за Патаран и Цървулан, за Мързеливият, за Клан, клан, недоклан, за Царят с магарешките уши, за Трима ловци- три умни глави, за Мелница за змии и гущери, за Патила, за Опитомените вълци и че На лъжата краката са къси! Разказаха ми и за Педя човек, за Златното момиче, за Крали Марко, за Братче и сестриче, за Еднооката, за Галената дъщеря и още Какви хора има по света! Мъдри думи… Вечни слова, живеещи във всяка една приказка за живота, хората и любовта. За уважението на младите към старостта, към труда и обикновените неща. За грешките на младостта, за наглостта, ината и глупостта. За злото, омразата и подлостта, но и за примера на добрите дела, които трябва да правят всички деца… Ясно е, че без книги няма наука, а само ако сме приятели с тях- има сполука!

Помня, как във втори клас вече истински приятели имах аз. Защото без приятели добри, няма светли дни! Заедно учихме таблицата за умножение, скоби, хиксове, деление… Учих ги, защото обичам числата- те винаги са приятели на децата.

А после, в час по Изобразително изкуство, се рисувах като голям… И че не живея сам, а с хубавата си жена, бързата кола и трите си деца. Нарисувах още че имам куче и котка, а за морето- скоростна лодка. И къщата си рисувах като много голяма, за да има място за баба, тате и мама. Нарисувах я шарена и с пъстър вид, защото това е домът на Давид. Там щях да посрещам моите приятели, на бъдещето- новите създатели!

Помня, как в трети клас весело ни бе на всички нас- на екскурзиите и зелените училища, на празниците и училищните тържества… Спомням си ги само с добро!

А научих от часовете по Човек и общество, че България е земята на Орфей. Тук златно слънце грей, а огънят му сърцата озарява и щастие на всички дава. Да, роден съм в земята на Орфей. Пред лирата му природата немей и слушат и животни и леса, музика от ангелските небеса. Обичам тази земя на Орфей. В нея пъстър славей пей и легендата си чурулика, за вечната любов към Евридика. Добре дошъл е всеки чужденец да заживей, в земята на безсмъртния Орфей. Защото тук всеки човек е гостоприемен и винаги- приятел верен!

Помня, как в четвърти клас, по Човек и природа в час, аз научих, че животът на горите е свързан с на хората съдбите… Както от малко семенце ражда се дете, така и от мъничко стебло ражда се дърво. Ако нямаше дървета и трева, нямаше да има и гора. А ако я нямаше нея аз не знам как щях да живея! Нали дърветата произвеждат кислород, а само той ни дава живот? Нали те са приятели верни, винаги до нас в дните ни земни? Защо тогава хората горите унищожават и бъдеще на планетата не дават?... И как да продължим с природата заедно да живеем, не само като по Музика „Хубава си, моя горо!“ пеем, но и като умеем малко стръкче да засеем!...

А после помня, как след тестовете от Външно оценяване, бе време за резултатите да се поздравяваме… След матурите на всички мои съученици пожелах, чрез стих- „На добър час, в пети клас!“.
Винаги ще помня и пети клас. И забавленията на всички нас…
Минаваше поредният учебен час.
Ето, почивах си отново аз.
Жумях и гледах всички да открия.
Дартс играех, с ракета от хартия.
Учех още малко и дописвах домашно.
Четях книга, за нещо много страшно.
А после закачах момичетата наши.
С момчетата играех на стражари и апаши.
И така минаваше по-забавно моето учение.
Естествено, защото има забавление!
Това редовно се случваше, но кога?...
Открий сега (чрез главните букви на моите слова)…  

И накрая ще ви разкажа най-веселата случка за всички нас в пети клас. В Час на класа, в стаята с нашата госпожа, сме останали само момчетата в този момент. Тъй като момичетата бързо ги извикаха в друг кабинет. Ние се питахме, защо е това разделение и защо никой не иска нашето мнение?! След това съученичките ми се върнаха с бузи зачервени и леко смутени. А ние, от тази тайнственост окрилени, подметнахме с думи дръзки, че щом нас не ни викат, значи те са „с връзки“… А те споделиха, че са им раздали „дамски превръзки“. Дори са им обяснили как да ги ползват правилно и по предназначение. Тогава един мой съученик (името няма значение), в тази обстановка „взривоопасна“, попита нашата класна: Ако ние, момчетата, вече не сме много диви, ще ни подарят ли пък на нас „презервативи“?... И ще има ли за нас рекламна кампания, даваща практични знания, как правилно да се използват тези „балони“ чудати, за да няма изненадващи резултати?... J

…На тези въпроси всички се смяхме от все сърце. Оказа се, че училището дава най-различни знания на всяко дете. И то може да си тръгне от клас с интересен подарък в ръце! А и да се посмее в час добре... Предполагам, че всеки един от вас е имал подобен весел учебен час.

Разказах ви всичко това, за да мога хубавите си училищни спомени с вас да споделя. И за да мога открито да заявя, че всички учебни предмети са моите приятели напети. Със знанието, което в училище получавам, аз се научавам, как в живота да се защитавам и добър пример да давам, но и как да се забавлявам. Някои учебни предмети (като хората) са много „превзети“, но други са приятели верни и винаги са много потребни. Защото „приятел в нужда се познава“, тъй като той ръка ти подава и ти помага в беда и в самота. Моите учебни предмети, дават знания от живота взети и ми помагат да опозная света и да сбъдна всяка своя мечта. Училището е мой добър приятел, защото ми помага да стана поет и писател. Доказват го и тези училищни спомени незабравими, които аз за вас описах в рими!...

Участва в конкурса „Моят най-хубав спомен от училище“