Училищен карнавал

Най-хубавият ми спомен от училище е, когато с вокалната ни група откривахме и закривахме пролетния карнавал. Във вокалната група от нашия клас участвахме само 3 момичета (с мен). Имаше и от другите класове и само едно момче. Ръководителката беше класната на „Д“ паралелка, г-жа Илиева. Много е добра. Първоначално не можахме да изберем песен, която да изпеем (все още не знаехме, че ние ще откриваме карнавала). Почти всички бяхме за „Шарен карнавал“, но едно момиче искаше „Все на мен“. Накрая се разбрахме за „Шарен карнавал“. Г-жа Илиева искаше да изпеем и още една песен и предложи да е „Дано (Ако до всяко добро същество)“. За нея всички бяхме съгласни.

Почнаха репетициите. Тогава бяхме 2-ра смяна (след обяд на училище) и репетирахме или малко преди часовете, или по време на часовете. Понякога закъснявахме за час, но учителките знаеха, ще може да закъснеем и затова не ни се караха. Репетирахме, репетирахме и накрая дойде ред на прослушването. И то беше през часовете. Тъй като бяхме по класове, защото и другите класове имаха номера, ние влязохме с „Д“ клас. Но преди да влезем мнооого чакахме, но аз бях малко радостна за чакането, защото не бях в клас. Бях също и нервна, защото не знаех какво ще стане, дали ще ни изберат, дали са си стрували репетициите и т.н.
Най-накрая дойде и нашият ред. Влязохме, изпяхме първата песен и журито, което определя кой ще участва (в него бяха директорката и още 3 госпожи, които не познавам) каза, че трябва малко повече да се движим. Затова, изпяхме песента пак с повече движения и ни осведомиха, че ще откриваме концерта. Бяхме много щастливи. После изпяхме и другата песен. И на нея ни коригираха малко хореографията и я изпяхме пак. Този път ни казаха, че с тази песен, ще закриваме концерта. Аз бях много щастлива! После от другите класове останахме да видим какво са подготвили „Д“ клас. След техния номер всички се прибрахме в клас. Имахме още репетиции и дойде ред и на генералната.

Мама ме заведе, след което аз останах с вокалната група и класната на „Е“ паралелка, г-жа Йончева. Бяхме с нея, защото г-жа Илиева се беше разболяла. Отидохме зад кулисите и някои се гримираха или преобличаха, а аз бях най-практична, само с дамската ми чанта. Сложих си балсам и бях готова. Излизането на сцената можеше да стане през 2 входа. Разпределиха ни кой от къде излиза и започнахме главната репетиция. Мина добре и се подредихме за излизането. При входа, от който трябваше аз и още няколко момичета да излезем, имаше само 3 (с мен включително) Всички други бяха в отсрещния вход. Извиках и още едно момиче да дойде при нас и си казах „Четири е добре. А и по-малко хора ще сме на един микрофон и ще се чуваме по –добре. (Микрофоните бяха 4, а ние около 10)“. Излязохме на сцената и докато пеех аз търсех мама сред публиката, но не я намерих. Като изпяхме „Шарен карнавал“ се поклонихме и публиката много ни ръкопляскаше. Бях много щастлива!

После отидохме да седнем при публиката. Трябваше да сме по 2 на един стол, за да има място за публиката. Аз отидох при едни мои приятели от „В“ клас. Госпожата им е много добра. Седяхме, гледахме представлението и коментирахме. По едно време дойде мама, защото беше видяла, че се озъртам да видя къде е. Дойде, показа ми къде седи, поговорихме и после пак си седнахме. Когато дойде ред на представлението на приятелите ми, пак отидох зад кулисите, защото след тях беше пак вокалната група. Те танцуваха на „Виждам те, гледам те“. През това време беше много забавно отзад. Пеехме танцувахме, играхме малко хоро и така нататък. Вече беше ред на вокалната група, отново. Изпяхме „Дано“ и аплодисментите бяха още повече. Бях много щастлива! После си взех чантичката и с мама отидохме да обядваме.

Участва в конкурса „Моят най-хубав спомен от училище“