интересно

Начало | интересно | Това се случи на 10-ти юли

Това се случи на 10-ти юли

Вяра Атанасова | 2015-08-19

Това се случи на 10-ти юли

Когато се прибрах от игра, вкъщи нямаше никой освен моята нежна майка. Тогава разбрах, че днес няма да е нормален ден, защото мама беше магьосница.

Един проблясък – и пред нас се появи снежно белият еднорог Сами. Той ни беше водил почти навсякъде. Днес литнахме към космоса. Минахме много съзвездия. Някои от тях са  Малката и Голямата мечка, Лъвът и Еднорога, Ореон и Омара. Но най- ми хареса минаването през красотата на Черната дупка. Около нея се преливаха сини, розови и жълти сияния. Беше направо вълшебно! Тя ни прати в бъдещето. Там имаше летящи коли от различни марки. Къщите бяха на отделни летящи планини. На тези отделни земи имаше различни растения и животни, които по наше време все още не са били открити. Явно хората са минали границите на възможното!

Потърсих моята къща. Тя беше сребриста триетажна къща, подобна на ферма. Когато влязох вътре видях, че мама изглежда съвсем различна – носи много различни поли и рокли. Явно това беше модата. Аз бях облечена като учен – сигурно мечтата ми да бъда биолог се беше сбъднала. Тате все още се занимаваше заедно с мен с авиомоделизъм. Мисля, че вече бях станала световна шампионка по моделизъм! Сестра ми също беше доста напредланала. В настоящето ни тя беше малко лигава. Сега вече е станала сериозна, и в луксозните дрехи на модата. Тя беше станала моден дизайнер.  Вероятно тя беше измислила и дрехите на мама. Толкова се зарадвах, че направо ми затуптя сърцето!


Изведнъж отворих очи и бях в прегръдките на мама. Разбрах, че е минал само миг. Тогава осъзнах, че мама не е магьосница и целият този свят не съществува. Магията е само в силната ни любов и във въображението ни.

Участва в конкурса „Моето невероятно лятно приключение“



Коментари
1 коментар

Вяра Атанасова, 10 г.,

Публикувано на 19.08.2015

Напиши коментар*До редакцията: Здравейте! Аз написах това съчинение, но май съм направила грешка докато се опитвах да го украся с хубав шрифт и съм изместила част от изречение. Края на втория абзац трябва да се чете така " Вероятно тя беше измислила и дрехите на мама.Толкова се зарадвах, че направо ми затуптя сърцето!" Ще се радвам, ако можете да го промените!

От редакцията: Всичко е наред, мила. Поправихме го. :-)

Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град